Белоградчишка крепост

Белоградчишката крепост се намира на 1.5 км от гр. Белоградчик, сред прочутите Белоградчишки скали.

Крепостта съществува от римско време. През І – ІІІ век сл. Хр. римляните построили пътища в новите провинции на империята на Балканския полуостров, както и крепости, за да ги охраняват.

Задачата на Белоградчишката крепост била да контролирала пътя от град Рациария (в близост до днешното село Арчар в района на Видин). Римляните построили най-високата част на крепостта, наречена Цитаделата.

На няколко метра от нея има останки от друга крепост – Латинско кале, която служела за помощно укрепление.

При разделянето на Римската империя през 395 г. балканските земи влезли в пределите на Византия. В края на VІІ век Белоградчишката крепост попаднала в територията на новосъздадената българска държава.

По времето на цар Иван Срацимир (1356 г. – 1396 г.) крепостта била разширена и укрепена. През 1396 г. османците я завладели и по-късно я преустроили. В нея бил поставен гарнизон за защитата на западната част на империята и за потискане на въстанията на българите.

През 1850 г., когато Белоградчишкото въстание било разгромено, водачите му били изведени през един от тунелите на крепостта и обезглавени. На това място днес се издига паметник в памет на подвига им.  През 1885 г., по време на Сръбско-българската война (1885 г.) крепостта последно е била използвана като военно съоръжение. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в бр. 41 на Държавен вестник от 1965 г.

Белоградчишката крепост има три отделени един от друг двора, чиято обща площ достига 10 210 кв. м, и едно укрепление. На крепостните стени и днес могат да се видят амбразури (отвори) за пушки и три бастиона и амбразури за оръдията.

Най-високата точка на крепостта, наречена Първа плоча, разкрива красива гледка към Стара планина.

Регионът е много популярен сред туристите заради красотата на Белоградчишките скали и многобройните исторически забележителности. Недалеч от Белоградчик се намира и пещерата Магура, където са съхранени скални рисунки, датирани от различни исторически епохи.