Сердика

Останките от античната крепост Сердика са експонирани в подлеза между Президентството и Министерския съвет в центъра на София.

Източната порта на крепостта е реставрирана и експонирана в периода 1997 – 1999 г.

Град Сердика или Серднополис е основан през ІІ хил. пр. Хр. от тракийското племе Серди, които се заселват в района около топлите минерални извори. През І в. сл.Хр. градът е завладян от римляните, които оценяват важното и стратегическо положение и минералните извори.

По време на управлението на император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в негова чест градът е наречен Улпия Сердика и се превръща в център на административна област.

Сердика е бил любимият град на римския император Константин Велики (306 – 337), който обичал да казва „Сердика е моят Рим”. Именно в Сердика се взема решението столицата на Източната римска империя да бъде преместена в Константинопол, а до изграждането му Константин управлява от Сердика.

По време на управлението на императорите Марк Аврелий и Комод около 175 г. Сердика е укрепена с крепостна стена с четири порти с наблюдателни кули, сочещи в четирите посоки на света. Втора външна крепостна стена е изградена през V – VІ в.

Към градския форум, който се е намирал под днешния площад „Света Неделя”, са водили две павирани главни градски улици. В района на метростанция „Сердика” са се намирали луксозни вили с канализация, водопровод и павирани улици.

Сградите на римската административна власт са били разположени в югозападната част на крепостта. По време на археологическите разкопки около западната порта са намерени останки от жилищни и обществени сгради, керамика и други находки.

Централното историческо ядро на София, което обхваща антична Сердика и средновековния Средец, е обявено за историко-археологически резерват в брой 47 на Държавен вестник от 1976 г.