Регионален исторически музей – Шумен

Началото си Историческият музей в Шумен води от 1857 г., когато възрожденският учител Сава Доброплодни (1820 г. – 1894 г.) съвместно с ученици организира първата експедиция до останките на старата столица Велики Преслав, а находките, открити там, експонират в местното училище.

От 1891 г. музеят се намира в сграда в центъра на града, в която и до днес го посещават туристите. Историческият музей в Шумен има осем постоянни експозиции, представящи находки от V хил. пр.Хр. до ХХ в.

Разходката в музея започва със зала „Праистория”. Тук са изложени находки от региона на Шумен от халколита и бронзовата епоха. Експонирани са култови предмети и глинени съдове.

Посетителите могат да видят и находка от 65 глинени съда от селищна могила край Смядово, датиращи се от V хилядолетие пр.Хр. Сред интересните експонати е и култов съд с форма на патица, също открит край Смядово.

В зала „Античност” е експонирана гробница от ІV в. пр.Хр., открита край Смядово. Експонатите в залата са от ХІІ в. пр.Хр до VІ в. н.е. Има много предмети от бита, въоръжението, погребалните обичаи, статуетки, цветна фреска от базиликата край село Хан Крум.

Култовите паметници „Каменни баби”, датиращи от ХІ в., могат да бъдат видени в първата зала, посветена на Средновековието. Експозицията започва с находки от основаването на българската държава, открити край Плиска и района.

Във втората зала от експозицията са изложени открития от първата християнска столица на българската държава – Преслав. Посетителите могат да видят каменни елементи и рисувана керамика. Друга част от експонатите разказват за развитието на Шумен в периода ХІІ – ХІV в., по време на Второто българско царство. Тук са изложени находки от Мадара, Шуменската крепост и аула на хан Омуртаг.

В следващата зала на Историческия музей в Шумен се разказва историята на българските земи в периода от ХV – ХІХ в. В експозицията са показани снимки, документи и предмети от историята на Шумен по време на османското владичество. Изложени са множество предмети, доказващи важността на Шуменската крепост за Османската империя.

Шумен е бил известен с оживените си пазари и многобройните си занаятчийници. Специално място е отделено на експонати от ковашкия занаят, златарството, производството на музикални инструменти. На специална карта са показани търговските връзки на майсторите от Шумен до други пазари в империята и извън нея.

В залата „Българско възраждане” е отделено внимание на реформите в българските училища. По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Шумен е център на българската музикална култура. Първият български оркестър, изпълняващ европейска музика, е основан през 1850 г.

По-късно един от членовете му – Добри Войников, основава и първия студентски хор и оркестър. В сбирката са включени снимки, партитури и диригентската палка на Добри Войников (1833 – 1878 г.).

Повече за делото му желаещите могат да научат в родната му къща, която днес е превърната в музей. Къщата е обявена за архитектурно-исторически паметник на културата с национално значение в брой 22 на Държавен вестник от 1975 г.

В етнографската част на експозицията на Историческия музей са представени предмети от Шуменския регион от втората половина на ХІХ в. и началото на ХХ век. Има оригинални мъжки и женски костюми, повлияни от Западна Европа, кухненски мебели в шуменска къща и др.

През 1991 г. в музея е направена специална експозиция, посветена на християнската култура от ХVІІ – ХІХ в. Показани са икони, книги за литургии, царски двери и др.

Специална зала е отделена за богатата нумизматична колекция, която Регионалният исторически музей – Шумен, притежава. Тя включва над 100 000 монети, част от които са уникални. Монетите са изложени в хронологичен вид.

Част от обектите към Историческия музей в Шумен са музеите на Панайот Волов, Лайош Кошут и комплекс Панчо Владигеров.

Експозицията в дома на революционера Панайот Волов (1850 г. – 1876 г.) представя неговия живот, а в специална зала със снимки и документи е показана дейността му по време на Априлското въстание срещу османската власт през 1876 г.

Къщата на революционера е обявена за архитектурно-исторически паметник на културата с национално значение в брой 22 на Държавен вестник от 1975 г.

Повече за живота на българския композитор Панчо Владигеров (1899 г. – 1978 г.) посетителите могат да научат в музейния комплекс, носещ неговото име. Там са изложени първото пиано и работният кабинет на композитора.

По време на изгнанието си в Шумен водачът на Унгарската революция Лайош Кошут (1802 г. – 1894 г.) живее в къщата на шуменския търговец Димитраки Хаджипанев.

Днес къщата е превърната в музей, разказващ за живота на Кошут и развитието на Унгарската революция от 1848 – 1849 г. Къщата е обявена за архитектурно-исторически паметник на културата с национално значение през 1975 г. в брой 22 на Държавен вестник.

Във всички музейни обекти се продават информационни материали. В Регионалния исторически музей посетителите могат да закупят сувенири и научни издания.