Мадара – Национален историко-археологически резерват

Националният историко-археологически резерват „Мадара” се намира на 17 км североизточно от гр. Шумен, на 2 км от с. Мадара и на 75 км от Варна.

Величествените скали, красивата природа и обилната вода са привлекли човека още в дълбока древност. Веднъж заселил се през неолита (новокаменната епоха), той никога не е изоставил това място.

През вековете е създавал тук пещерни светилища, дворци и имения, крепости, храмове, отшелнически килии и манастирски комплекси, места за уединение и за общи празници.

За това свидетелстват намерените следи от материалната и духовна култура на много етнически общности – първобитни  хора, траки, римляни, византийци, славяни, българи, турци и др. Днес тук могат да се видят десетки паметници и старини от всички епохи.

Съществуват различни хипотези относно произхода на името Мадара. Някои историци смятат, че то е свързано със старогръцкото прилагателно „мадарос” със значение на „гол”, ”плешив”, „безлесен”. Други залагат на старобългарския произход на името, според който то означава Свещена скала, Свещено място.

Първите следи от античната история на Мадара се констатират в началото на 30-те години на ХХ в. при разкопаването на две надгробни могили на платото. Погребалният инвентар дава информация за търговските връзки на местните траки с гръцките колонии по малоазийското и близкото черноморско крайбрежие.

Дълго време траките използвали пещерите като жилища и подобно на своите предшественици – първобитните обитатели, ги разширявали за по-голям простор и удобство.

Античният период на Мадара е белязан със силно римско присъствие. Най-забележителният архитектурен паметник е Римската вила (Вила рустика), съществувала между ІІ и ІV в. и представлявала внушителен комплекс от сгради, характерни за земеделските вили в европейските провинции на Римската империя. Вероятно тя е принадлежала на богат робовладелец.

През късната античност (около ІV в.) на Мадарското плато възниква крепост, която, неколкократно преустройвана, е функционирала до нашествието на османските турци през ХІV в.

Мадара е активно обитавана и през годините на Средновековието – тя е средище на важни исторически събития, свързани с основаването на Българската държава (VII в.) и близостта й до първите столици Плиска и Преслав.

За пръв път името Мадара се среща в 1388 г. във връзка със завладяването й от османците.

Най-значимият паметник в резервата „Мадара” е уникалният скален релеф, известен като Мадарския конник. Изваян върху величествената скала на 23 м височина, той е образец на ранносредновековното българско изкуство.

Релефът изобразява конник в естествен ръст с копие в ръка. В краката на коня се вижда повален лъв, а зад ездача е изобразено ловното му куче. Според една легенда латински цар ловувал на платото, но паднал от скалите и загинал.

Неговите близки го увековечили, като поръчали на майстор да изсече образа му на скалата. Научни хипотези свързват изображението с хан Крум (управлявал 803 г. – 814 г.), Тервел (управлявал 701 – 718 г.), Аспарух (681 – 701 г.) и дори бог Тангра (върховно божество на прабългарите).

Скалният релеф е единствен по рода си в Европа. През 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО като паметник със световно значение, а през 2008 г. е обявен за Глобален символ на България.

През ХІV в. в Мадара бил изграден един от най-големите скални манастири в България. Повече от 150 били естествените пещери, намиращи се на различни нива по скалния венец, които се използвали като църкви, параклиси, монашески килии и гробници. Една от по-големите пещери била използвана като църква. Това е съществуващият и действащ днес скален параклис Св. Пантелеймон.

След падането на България под османска власт (края на XIV в.) Мадара загубва своята идентичност на уникален културен, култов и административен център с държавно значение. До ХVІ в. блестящите дворци и паметници от древността и средновековието били сринати до основи. Непокътнат останал единствено Мадарският конник.

В резерват Мадара функционира археологически музей, който представя историята на селището през всички епохи на човешкото развитие. Музеят е открит през 1935 г. Експозицията включва над 350 оригинални находки от района на Мадара.

„Мадара” е обявен за Национален резерват с постановление №161 от 5.08.1958 г. В момента обектът се стопанисва от Регионалния исторически музей в гр. Шумен.

Териториалният обхват на резервата се припокрива със защитената територия Мадарски скални венци. Площ от 3691,336 дка е обособена като защитена местност на местообитания на петрофилни и защитени животински видове и находища на редки растителни видове.

Обектът разполага с паркинг, тоалетна и подход за хора със затруднено придвижване и павилион за обслужване на клиентите и продажба на рекламни материали и сувенири.

Над 30 указателни и обяснителни табели и пана, разположени на възлови места в резервата, дават нужната информация на туристите.

Атрактивна екопътека, обозначена с указателни табели, води началото си от самия обект.