Крепост Меджиди табия

Турският форт „Абдул Меджиди”, или така наречената крепост Меджиди табия, се намира южно от Силистра и е най-запазеният от шестте укрепителни пункта на фортификационната турска система, изиграла важна роля в Кримската (1853-1856 г.) и Руско-турските войни (1853-1856 г. и 1877-1878 г.).

Построена е заради необходимостта от допълнително укрепване на крайдунавските градове, когато реката се утвърждава като естествена граница на Османската империя.

Идеята за построяването на тази система от военни укрепления е дело на немския военен инженер Хелмут фон Молтке (1800 г. -1891 г.) , посетил града през 1837 г.

Крепостта е строена през периода 1841-1853 г. с безплатния труд на 300 принудително събрани българи. Главните майстори са от Дряново, а каменоделците са от региона на град Силистра. По време на строителството на крепостта те строят и първите монолитни възрожденски храмове в Силистренско – в Алфатар (1846 г.) и Калипетрово (1847 г.).

Строежът на крепостта е привлякъл вниманието на султан Абдул Меджид, който през 1847 г. пристига, за да огледа строителните работи. Оттам идва и името на крепостта – Меджиди.

Крепостта е била завършена по времето на областния управител Саид паша в навечерието на Кримската война. Крепостта играе важна роля по време на  Кримската война, която започва през 1853 г. с битката за Силистра. В сраженията около крепостта участва гениалният руски писател Лев Николаевич Толстой (1828 г. – 1910 г.).

Съоръжението е активно използвано и в Освободителната за българите Руско-турска война от 1877-1878 г.

Крепостната стена има формата на шестоъгълник и достига на височина до 8 м. Непосредствено до нея има ров, служил едновременно за препятствие и маскировка.

Меджиди табия е единствената напълно съхранена в интериор и екстериор крепост от османската епоха в България.