Калиакра – Археологически резерват

Нос Калиакра и намиращият се на негова територия археологически резерват се намират на 12 км югоизточно от Каварна.

Нос Калиакра е най-източната точка на българското Черноморие. Представлява удължен и стесняващ се скалист полуостров, вдаден на около 2 км навътре в морето.

Това е едно от най-атрактивните за туристите място по Черноморието заради богатата история, запазената природа и красивите панорамни гледки.

Склоновете на нос Калиакра се спускат на 60-70 м височина направо във водата. Вълните са издълбали в подножието им пещери и арки, които могат да се достигнат само откъм морето.

В миналото тези пещери-тунели били свързани  с крепостта и през тях се товарели и разтоварвали кораби.

Калиакра е природен и археологически резерват. Заема площ от 687,5 дка и включва диви степи и уникални крайбрежни скали.

Растителният свят наброява повече от 400 вида. На територията на Калиакра са установени общо 310 вида птици, за 100 от които се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания. От срещащите се видове 106 са от европейско природозащитно значение.

Тук гнезди аристотелев корморан (Phalacrocorax aristotelis). Изключително е значението на района по време на миграция, тъй като е разположен на втория по големина прелетен път в Европа – Via pontica.

Над Калиакра всяка есен от август до октомври преминават значителни количества прелетни птици – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар (Circus macrourus), ловен сокол (Falco cherrug) и царски орел (Aquila heliaca). В морето около носа могат да се наблюдават и делфини.

Първите сведения за населението на носа са от ІV в. пр.н.е., когато районът е населен от тракийското племе тиризи, вероятно заради това първоначалното име на носа е било Тиризис.

По-късно крепостната стена, започната от тракийското племе, била възстановена и била издигната още една укрепителна линия. Селището се състояло от две части – вътрешен и външен град. Първата крепостна стена отбранявала селището откъм сушата. Сега нейните останки са запазени на височина 2 м и дължина 440 м.

Върху територията на външния град са разкрити останки на много сгради. И досега може да се види запазена една голяма постройка – баня, съществувала през ІV век н.е. От същото време е и една зидана засводена гробница, която е почти напълно запазена. В процеса на археологическите разкопки са открити също и няколко средновековни църкви.

За първи път името Калиакра, което означавало „красив нос”, започва да се споменава в ХІІІ – ХІV в. През ХІV в. българската държава се разделя на три, а Калиакра става център на най-източната част и се утвърждава като голямо международно пристанище.

Много легенди са свързани с нос Калиакра. Най-известната от тях разказва за 40 български девойки, предвождани от красавицата Калиакра, които скочили от скалите в морето, за да се спасят от османските турци. За да не се откаже някоя от тях, те сплели косите си една в друга.

В една от пещерите на нос Калиакра е уреден музей, където могат да се видят много археологически находки, открити при разкопки в резервата. Сред най-атрактивните експонати е макет на древната крепост, който демонстрира как е изглеждала в миналото.

Крепостта е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение в бр. 73 на Държавен вестник от 1967 г., а нос Калиакра е обявен за природен резерват с Постановление на Министерския съвет No.16 298 от 27.09.1941.

По време на национални празници нос Калиакра е красиво осветен от мощни прожектори и се превръща в приказно място, съчетало древната история с романтиката на морето.

В музея се продават информационни материали и сувенири.