Златоград е малък град в Родопите, разположен само на 2 километра от границата с Гърция и на 60 км югоизточно от град Смолян.

В сърцето на града се намира етнографският ареален комплекс „Златоград” – един музей на открито, който в същото време е част от ежедневния живот на града. Комплексът включва етнографски музей, занаятчийски работилници и експозиция с водни съоръжения.

Обиколката на комплекса започва от музея, за да може посетителят да се запознае с историята на региона, преди да продължи. Музеят има археологическа сбирка, експозиция, която разказва за поминъка на местното население в миналото, колекции от носии, накити и обреден инвентар.

Обиколката продължава с посещение на занаятчийските работилници. Всяка една от тях е действаща и пред очите на посетителите опитните майстори творят изделия, които могат да се закупят.

Терзийската (шивашка) работилница ни запознава с традициите в този занаят чрез интересни колекции от стари фотоси, шевни машини, ютии, ножици и аршини. Тук могат да се закупят оригинални носии от всички краища на страната.

В гайтанджийската работилница могат да се видят машините за плетене на гайтани. Гайтаните са шнурове от вълна, които служат за украса на дрехите.

В сарашката работилница са представени и трите разновидности на занаята – седларство (изработване на ездитни и товарни седла), хамутчийство (изработване на ремъчните принадлежности за впрягане) и тапицерство (обшиване на седлата с подплънки).

В ножарската работилница може да се добие представа как се правят хладни оръжия, а в златарския дюкян може да се види колекция от руди и кристали от региона на Златоград, както и да се наблюдава работата на майстора ювелир.

Медникарската работилница запознава с производството на съдове от мед, а в резбарската може да се види как се украсяват изделия от дърво. Грънчарската работилница привлича с пъстрите и разнообразни съдове от глина. Последната работилница е тази на тъкача – тук се предоставя възможност да се видят произведенията на традиционното тъкачество и плетачество.

Една от атракциите на комплекса са трите водни съоръжения, които са действащи и днес – валявица, тепавица и воденица. Те се помещават в сграда, известна като Вунцовата воденица. Валявицата се използва за пране, тепавицата е съоръжение за обработка на вълнени тъкани, а воденицата – за мелене на брашно.

В етнографския комплекс се отбелязват по традиционен начин редица български празници и обичаи – Трифон Зарезан (средата на февруари), Баба Марта (началото на март), Тодоровден (първата събота на великденските пости), Еньовден (24 юни), Коледари (24 декември) и др. Празникът на Златоград се чества на 21 ноември.

След обиколката из комплекса може да се отдадете на почивка в някой от ресторантите или да пиете чаша въртяно кафе, приготвено върху нагорещен пясък и поднесено със специален ритуал. В Златоград има много хотели, тъй като градът е популярна туристическа дестинация. Настаняване е възможно и в самия етнографски комплекс – в стара възрожденска къща с автентична атмосфера.