Легенда за Транячкова вода

В Монтанското село Замфирово (Гушанци) имало някога извор, който бил толкова пълноводен, че можел да завърти воденичен камък.

Водата била бистра и студена. Хората вярвали, че тя се пази от голям воден бик, който през деня стоял в извора, а през нощта излизал и се борел със селските говеда. Дори имало случаи, когато водният бик умъртвил и няколко вола, които били вързани и не можели да се спасят.

Опасността от водния бик създала големи грижи за местните – притеснявали се за стадата си. И затова всички се решили как да спасят добитъка си от тази зла напаст.

Една нощ се събрали всички мъже от селото, взели брадви, лопати, железни вили и дълги дървета и се разпръснали на различни места край селото. Най-големите смелчаци отишли дори съвсем близо до извора и зачакали дивото животно да излезе, за да го убият.

Около полунощ, бикът излязъл от извора и се отправил към най-близкия обор. Селяните едновременно от всички страни се нахвърлили върху него и успели да го убият. Щом паднал мъртъв бикът, водата в извора започнала да намалява и за много кратко време изчезнала съвсем.

В последствие хората разбрали, че бикът е бил неин стопанин и пазач, и затова, щом останала без закрила, водата се изгубила. След много време тя избликнала на друго място при село Палилула, където тече и до днес.