Легенда за Радулина чешма

Стара легенда разказва за далечните години на турско робство. Събрали се преславските моми и ергени на седянка.

Сред смях, се леели шеги и закачки, сред песни и музика около полунощ един от ергените се провикнал:

– Ха да видим кой е най-големият юнак сред нас, да отиде и донесе вода от кладенеца, който се намира под руините на Симеоновия дворец.

Всички ергени замълчали. Никой не смеел сам да отиде от селото до кладенеца, където дори през деня било опасно да се минава. Там се навъртали разбойници и зли кесаджии, а по-старите хора вярвали, че из развалините на някогашния царски град бродят нощем зли духове – веди и таласъми.

– Аз ще отида да донеса вода – провикнала се Радула мома, която сръчно въртяла вретеното в един ъгъл на обширната стая.

Казала това и скочила, захвърлила хурката и вретеното, грабнала стомната и преди някой да успее да каже нещо, да се опита да я спре или вразуми, тя припнала като сърна и изчезнала в тъмнината.

Радула стигнала края на селото и вместо по пътя, минала направо през гората, преминала Румската река и стигнала до извора. Навела се да налее вода, но чула тропот от конски копита и човешки гласове, които идвали откъм местността Герловото.

Радула притичала и се скрила в близките храсти. Скоро на поляната, до кладенеца, дошли неколцина въоръжени разбойници османлии, а след тях пристъпвали тежко натоварените им коне. Всички дошли при извора, пили вода, напоили и конете. После главатарят им, измерил няколко крачки от извора и казал:

– Тук ще заровим алтъните, че е опасно да вървим с тоя товар по-нататък! Пък ако е рекъл Аллах, догодина ще се върнем и ще ги приберем.

Разбойниците бързо изкопали яма, в която наслагали дисаги, кожени торби и кемери пълни със злато. После търкулнали от близките развалини голяма каменна плоча, положили я отгоре, нахвърляли изкопаната земя, отъпкали я хубаво, След което се метнали на конете и изчезнали.

Радула гледала всичко със затаен дъх. Когато разбойниците заминали и в тъмнината вече не се чувал никакъв шум, тя излязла от храсталаците, наляла стомната с вода и бързо се върнала към село, като припкала из целия път. Занесла водата на седянката, но не споменала нищо за случилото се.

В късна есен кърджалийските орди, жадни за кръв и плячка, нападнали старопрестолния Преслав. Околните върхове почернели от кърджалийска сган, която чакала заповедта на главатарите си да нахлуе в селото.

Но главатарите не бързали да издават такава заповед, защото в Преслав живеели и много мюсюлмани. Неколцина от предводителите влезли в селото и отишли в къщата на местния бей.

– Кажете защо сте дошли тук? – попитал ги беят, като ги поканил да седнат и пийнат кафе.
– Отдалеч идваме с една мисъл, беим – да те отървем от неверниците – отговорил един от кърджалийските главатари.

Беят на Преслав Топал Ибрям бил разбран и човеколюбив. Живеел в мир с цялото население и не искал да се пролива невинна кръв, той предложил на кърджалийте :

– Правоверни, ако българите в Преслав имат някаква вина, то аз съм достатъчно силен да се справя с тях. Защо е трябвало да биете толкова път? Вървете си по живо, по здраво и не се тревожете. Засега те си живеят кротко, трудят се над нивите си и не ми създават главоболия.

След това Топал Ибрям изпратил един от слугите си да извикат селските първенци – двама старци: дядо Боньо и дядо Драгни. Те били умни и сладкодумни мъже, думата им тежала и сред българи и сред турци.

Започнали се дълги преговори. Кърджалиите не искали да се върнат с празни ръце и като заплашвали с кръв и опустошение, поставили три условия пред бея и българските първенци:

1. Селото да изпрати триста телета, три хиляди овце, храна и пиене за кърджалиите.
2. Да се изпрати най-хубавата, най-любимата мома за жена на главния кърджалийски главатар.
3. Селото да събере откуп девет шиника чисто злато.

Първото условие не било проблем – местните имали огромни стада добитък и заделили каквото и колкото било нужно. За второто условие цялото село настръхнало. Всеки се боял да не бъде избрана неговата дъщеря, да се зачерни, като стане разбойническа жена.

В Преслав по това време имало много красиви девойки и трудно можело да се посочи най-красивата. А кърджалиите чакали и отмервали времето, дадено като срок за изпълняване на условията. След денонощно будуване и размисъл Радула мома сама се явила пред дядо Боньо и дядо Драгни и им казала:

– Прежалих себе си, ала селото не мога. Водете ме при кърджалиите!

Придружена от първенците и изпратена със сълзи от цялото си семейство и село, Радула се отправила към шатрата на кърджалийския предводител, който ги чакал нетърпелив, с броеница в ръка. Харесал девойката и доволно потрил брада, протегнал ръце да я опипа.

– Аго, ще ти стана жена само при едно условие – ако ме надпиеш! – казала Радула и се дръпнала, да не я докосне с алчните си пръсти кърджалията.

Струпалите се около водача си кърджалии се разсмели силно: къде се е чуло и видяло мома да се надпива с мъже?

– Няма да ти скърша хатъра, българско, твоя да бъде волята – отговорил миролюбиво кърджалийският водач, пленен от хубостта на Радула.

Стъмнило се и запалили буен огън пред главатарската шатра. Един срещу друг седнали кърджалията и девойката: той с лице, тя с гръб към огъня. Прислужникът пълнел медените чаши и двамата ги надигнали жадно.

Радула отпивала глътка, а другото изливала в пазвата си. Не се помни колко дълго е продължило това надпиване, но в един момент кърджалийският главатар се люшнал мъртвопиян и заспал дълбок, пиянски сън, а Радула се върнала в Преслав.

Късно на другия ден главатарят на кърджалиите се събудил с натежала глава, огледал се и като не видял Радула, осъзнал, какво се е случило. Заповядал отново да му я доведат. Радула пристигнала в кърджалийския стан.

– Ти вчера ме омагьоса, девойко, и се измъкна – казал през зъби главатарят на кърджалиите. – но днес и аз имам условие: ще се бием двамата и ако те надвия, ще останеш в шатрата ми като моя жена. След като можеш да пиеш като мъж, трябва и по мъжки да се биеш.
– Да се бием, аго! – отговорила смело Радула и кръвта в жилите ѝ закипяла, защото имала сили да защити своята моминска чест. Изправила се гордо, тръснала глава, а в очите ѝ припламнали искри на омраза и ненавист към разбойника.

Довели два силни коня, двамата съперници се качили на тях, поели оръжията в ръка и се изправили един срещу друг. Радула стиснала в една ръка сабята, с другата – юздата на коня, пришпорила го силно и в същия миг като вихър полетяла към кърджалията, който още не я очаквал, с един замах избила сабята от ръката му, а с втори удар тежко го ранила в гърдите.

Кърджалията се свлякъл от коня, облян в кръв. Всички гледали замаяни от изненада – това не било девойка, а истински дявол. Радула хвърлила сабята, скочила от коня и поела пеш към Преслав. Никой не посмял да я спре или да се разправя с нея за гибелта на водача им.

Останало третото условие – да се съберат девет шиника чисто злато и да се дадат като откуп. Тръгнали първенците от къща на къща да събират кой каквото злато имал: обеци, пръстени, гривни, ала едва напълнили три шиника. Когато стигнали до къщата на Радула, тя ги успокоила:

– Злато за откуп има. Но трябва да се отиде до кладенеца под развалините на Симеоновия дворец и там на полянката да се изрови. Намира се точно под самите развалини.

Първенците се учудили – откъде знае Раудла за това имане? Но тя не им казала нищо повече, а вечерта, като се стъмнило и настъпила тишина, Радула повела първенците и още двадесетина по-млади мъже от Преслав към кладенеца. Отмерила няколко крачки и им казала да копаят.

Така и сторили и скоро лопатите им ударили със звън в каменната плоча. Отместили я и намерили заровеното преди няколко месеца злато на разбойниците. Напълнили девет шиника занесли ги и ги предали на кърджалийските водачи. А когато първенците върнали гривните, пръстените и огърлиците на жените, те едва повярвали на очите си. Същият ден кърджалийската сган се вдигнала и напуснала преславските околности.

Преславчани, благодарили за това, че толкова леко се отървали от страшните кърджалии и решили да направят чешма на кладенеца, която да нарекат Радулина чешма, зада се помни и разказва, как Радула е спасила Преслав от кърджалийска сеч. Повикали майстори, събрали се мъжете от цялото село да помагат и чешмата била съградена.

И до днес Радулина чешма тече край пътя над Преслав и разказва за славата и подвига на красивата и смела българка.