Легенда за изворите на Бяла река и Черна река
Основният извор на Черна река се намира северозападно от град Смолян. Тя тече в източна посока през Горно и Долно Райково и Устово, където се обединява с водите на Бяла река и образува ляв приток на река Арда.
Хубча, изворът на Бяла река – се намира северозападно от град Устово. По разположение на нейното корито е бил старият главен път от Ксанти, през Устово до Пловдив и Асеновград. Местното население обаче вярва, че реките са от един извор.
Някога, много отдавна Стоян пасял своето стадо около Смолянското езеро. Овчарят нямал овен и се чудел откъде да се сдобие с един, като наоколо нямало други овчарски стада. Една сутрин от езерото излязъл едър черен овен, който се влял в стадото и пасъл с него няколко дни, а след това отново се прибрал в езерото.
През пролетта всички овце родили черни агънца. В една лятна утрин черният овен отново излязъл от езерото и започнал да блее. Всички овце и малки агнета хукнали към него, а колкото и да се опитвал Стоян не успял да ги спре. Хвърлил гегата си, да ги изплаши и да се върнат, ала езерото погълнало и гегата, и овцете, и агнетата.
Овчарят имал спестени пари, които носел в гегата си. Тя била куха отвътре и пристегната на няколко места с железни обръчи, изрисувана и нашарена – нямало втора като нея. Гегата била много красива, всички, които я виждали, я харесвали много и се възхищавали на великолепната изработка, но никой не предполагал, че е пълна със злато.
Стоян бил млад, ерген, нямал си никого, и сам се грижел за себе си. Като изгубил стадото и златото си, той започнал работа при един богат стопанин в съседното село и се трудел за неговото стадо като за свое – обичал овцете и бдял с всички сили над тях.
Според други, легендата разказва, че стадото на Стоян погинало, защото не искал да направи курбан на езерото. Сънувал няколко нощи един и същ сън – явявал му се старец и строго му заръчвал да заколи курбан на езерото, защото иначе ще пострада. Стоян не вярвал на сънища и не изпълнил заръката на стареца. Затова един ден от езерото изскочил черния овен, подмамил овцете и всички се удавили.
И в двата случая, минали години и един ден млада девойка отишла да събира дърва край езерото Хубча, където намерила изхвърлена гегата на Стоян овчар. Занесла я вкъщи и я дала на майка си, която била вдовица. Тя погледнала гегата, и казала:
– Колко хубава гега и как майсторски е изрисувана и нашарена, ала на нас жени за какво ще ни е? Нямаме нито овце, нито говеда. Ще я прибера на тавана, пък може някога да ни потрябва, може и ние да се сдобием с добитък.
За късмет така се случило, че Стоян се оженил за същата девойка. Завъдил отново свое стадо овце. Когато трябвало да ги изкара първия ден на паша, баба му се сетила:
– Стояне, зетко, толкова време пазя една изрисувана гега на тавана, вземи я да пазиш стадото с нея. Толкова красива и изшарена гега няма да видиш из целия родопски край. Вземи я и, дай Боже, като нашето стадо да няма наоколо.
Стоян се качил на тавана и не повярвал на очите си – видял неговата гега. Отворил я и намерил скритото в нея злато, което още си стояло непокътнато. Той слязъл и разказал на жена си и майка ѝ всичко: как е изгубил гегата си заедно с цялото стадо в Смолянското езеро. Със златото си купил още овце и станал най-заможният овчар в Родопите.
Други разказват, че Стоян случайно замръкнал една нощ в къщата на вдовицата, връщайки се от дълъг път, и тя му подарила гегата за спомен.
Стоян веднага разпознал своята гега, извадил златото и дал половината на вдовицата. И оттогава всички родопчани знаели, че изворът на Бяла и Черна река е един и същ, но се разделя някъде под земята.