Легенда за Самодивско хоро в местност Вильо Коло

Константин Иречек в своето „Пътуване из България“ твърди, че Босилеградския край по нищо не отстъпва на красотите на Швейцарските планини.

До сами село Плоча до сръбско-българската граница има руини и личи един правилен кръг с диаметър 29 крачки, в центъра с малка дупка, а наоколо необичайно висока трева. Местността се нарича Вильо коло. Никой не знае как и кога е направен този кръг.

Легендата е, че на това място е имало хорище на самодиви, а в дупката стоял и свирел гайдарджия. Самодивите играели, перели платно във Войнишкия извор и Върла река, като играели по пълнолуние. Денем ставали невидими.

Един овчар решил да ги пропъди, за да пасе стадото си на спокойствие и да не би самодивите да урочасат стадото. Убил един вълк и захвърлил кожата му в средата на хорището.

Разнесла се страшна воня. Ядосали се самодивите, направили голяма вихрушка, грабнали овчаря и стадото и ги запратили със страшна сила в скалите. От тях останало само прах.

Самодивите с плач и голяма жал напуснали хорището си завинаги, защото било омърсено.

Заселили се на Бабина поляна под връх Патерица. Направили си ново с широко утъпкан пръстен около високата трева.

До Бабина поляна се стига, като пътят минава през руините на старо римско селище, през Горна и Долна Любата и се стига до Бабини поляни.

Омайна красота владее наоколо.