Легенда за Моминска стена

Между на пътя между Габрово и Севлиево, се намира висока стена, която местните имат за символ на родолюбие.

Преди векове, когато турците дошли на нашата земя и била превзета крепостта, която се намирала над тази стена, поробителите, разярени от упоритостта на укрепилите се в нея българи, решили да изтребят всички българи там. И турците не само го решили, но се и заклели да изпълнят намерението си.

Но хубостта на две сестри българки разсеяла за кратко време злите мисли на победителите. Те решили да потурчат хубавите момичета, и да ги направят украшение на бейския харем.

Опитали най-напред с добро – обещавали им богат живот, красиви дрехи и удоволствия, но девойките не искали да се откажат от вярата си и българския род. Били готови да умрат, както всички останали.

Турците отдали това на тяхната младост и затова ги оставили под тежка стража точно над самата скалиста стена. Седели сестрите сами в шатрата, но се страхували от стражата, и тихо си прошепнали:

– По-добре да умрем, отколкото да се потурчим и да изгубим своята вяра и българска чест. Безчестието е по-страшно от смъртта.

Това си казали девойките и сръчно сплели дългите си плитки една в друга – за да не се уплаши някоя от тях и да не скочи в пропастта.

Хванали се за ръце, измъкнали се незабелязано от шатрата и се хвърлили от стената.

Разказват, че тогава на стената се явил издялан образ на две девойки със сплетени една в друга коси и развени дрехи. И който виждал този образ, държал още по-силно на вярата и българския си род и устоявал твърдо и решително на турските зверства.