Легенда за Видин и Кула

Отдавна, в старо време имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида.

Те много често се карали и затова не можели да живеят заедно. Веднъж, с мирни разговори, решили да се разделят и всеки от тях да си създаде по един град. Най-старият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград, Коста – Костолец, Кула – град Кула, а Вида, която била най-малката но затова пък най-досетливата и хитра сестра, направила град Видин. Така били създадени тези градове-крепости, в които се заселили и много хора от околността.

Когато турците завладели Видин, там властвувал Саид Ашар паша. Той, като обикалял веднъж тия места, харесал ъгъла, който се затваря между двете реки Тимок и Нишава – местността, върху която сега е разположен град Зайчар (дн. Сърбия), и решил да да направи чифлик.

Местността била много красива, земята плодородна а водата в изобилие. Щом харесал мястото, пашата веднага започнал да изпълнява желанието си. Скоро там били създадени конаци, воденици, лозя и градини.

Отначало земите на пашата били обработвани от селяните от съседните селца, ала Санд Ашар не се задоволявал само от тяхната работа. Искал да трупа големи богатства и да живее на широко. Затова той преселил по тия места колибари от около тридесетина тетевенски села.

Оставил им обработването на чифлика и им опростил всички повинности към държавата.

С тези заселници населението постепенно започнало да се увеличава. Тук се заселили и доста от селата Голям Извор и Гърляно, както и от други села на Видинска област. Този чифлик и хората, които го поддържали, образували голямо селище, носещо името на стопанина му Саидшар, но в устата на хората се променило някак само по себе си на Зайчар.

Сестрите Кула и Вида били много по-умни от братята си и по-хитри. Затова в техните градове непрекъснато прииждали нови заселници, особено във Видин, и тези селища станали големи и населени. А братята гледали повече живота си и не се грижели за друго.

Гъмзо обичал много лозята – засадил цялото землище с лозя и правел прочуто вино – „Гъмза“. Край него се заселили само хора, които обичали лозята и се грижели за доброто име на виното. Коста се занимавал със земеделие, което непрекъснато линеело. Жителите били трудолюбиви, но не можели да забогатеят.

Според друго предание двете сестри Вида и Кула нямали братя. Вида била много красива, идвали да я искат за жена и българи и турци. Ала тя не поглеждала към турците, а от българите не харесала нито един. Кула често я увещавала да се задоми, но Вида се ядосвала на съветите ѝ и за да не се карат – я отделила в една местност и ѝ дала верни хора да живеят с нея.

Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом. Когато турците завладели българските земи, Вида била вече остаряла възрастна жена – неомъжена, самотна, защото десетилетия не си харесвала мъж.

Като се разчуло, че турците наближават града, тя събрала хората си и им заръчала да изградят в града кули, в които населението да се скрие. В работата се включили всички – работели ден и нощ и съградили кулите „Бабини Видини кули“ (крепостта Баба Вида).

Трето предание, съхранено в народната памет разказва, че някога, в много старо време, баба Вида направила голяма каменна кула и друга по-ниска, подобна на първата.

До тях изкопала кладенец и построила църква. Народът ги нарекъл на нейно име – кулите на баба Вида. От тях е получил името си градът Видин.