Легенда за Самодивски кладенец

Легенда за Самодивски кладенец

Близо до малката река, течаща край Златица има стари развалини, под които тече бистра вода.

Разказват, че водите на кладенеца били лековити, но и много опасни. Лекували само в петъчни дни, когато самодивите, които го стопанисвали, ходели в планината да правят вихрушки.

Мнозина, страдащи от треска, идвали при кладенеца, миели се, пиели и лежали край развалините по няколко часа, после късали парчета от дрехите си и ги завързвали на трите дървета, намиращи се в близост.

Над кладенеца се намирали развалини, за които местните разказват, че древен цар търсил скривалище от братята си. създал на мястото голям манастир и църква и останал да живее там.

След като обиколили всички места, братята му най-сетне дошли и в този манастир, намерили царя и поискали да го отведат със себе си. Тогава царят ги поканил да влязат в църквата и заедно да се помолят, преди да тръгнат на път. Братята се съгласили и приели поканата. Когато влезнали царят затворил вратата на църквата и я подпалил.

Изведнъж над огъня се извила вихрушка, която отнесла покрива, извлякла двамата горящи братя и ги спасила, а царят беглец станал на пепел.

Оттогава се вярва, че е избликнала бялата лековита вода.

Българска национална кухня