Легенда за реките Арда, Марица и Тунджа

Някога трите реки били сестри: едната доведена, втората заварена и третата природена.

Сестрите се карали много, защото всяка се считала за по-красива, по-работна и по-добра от другите. В дома им нямало спокойствие. От родителска клетва те се превърнали на реки. Но и тогава не се успокоили – започнали да се карат коя от тях е най-бърза.

Веднъж, като се карали много време, решили да преспят в Одрин и на сутринта, ако някоя първа подрани и се събуди, да повика и другите, за да се състезават – която първа достигне до морето, другите две ще я признаят за най-бърза.

Разбрали се и легнали да спят. Но хитрата, най-малка сестра Тунджа не изпълнила обещанието си – не мигнала цяла нощ и още преди първи петли, тя тихо скокнала и без да се обади на сестрите си, бързо поела по пътя си.

След доста време петлите започнали да кукуригат, зазорявало се. Арда се събудила и като видяла, че Тунджа я няма и е нарушила уговорката, ядосано извикала на спящата Марица:

– Марице, сестро, стани да видиш какво се е случило!

Събудила се Марица, огледала се разтревожено. Двете с Арда започнали люто да кълнат най-малката си сестра:

– Да даде Господ, Тунджо, да криволичиш и да пробиваш горите и планините и на нас път да ни отваряш!

После двете скочили и хукнали след Тунджа, по проправения от нея път, лесно я настигнали и подминали. Накрая се събрали и трите на едно място и потекли като една река чак до морето.

И кой знае защо, тия три реки след Одрин взели името на най-сънливата – Марица.