Легенда за Рабишко езеро

Рабишко езеро

Един момък осемнадесет години работил при различни стопани.

Парите, които изкарвал, обръщал в злато, което криел в един кух кривак (овчарска тояга), с който не се разделял никога.

Но веднъж, когато прибирал говедата, които пасял, една крава изостанала. Момъкът подвикнал няколко пъти, но кравата си пасяла спокойно край езерото и не вдигала глава. Говедарят се ядосал и хвърлил кривака да я удари.

Той обаче не достигнал до кравата, а паднал в езерото. В същия миг момъкът се вцепенил – нали в кривака било цялото му злато! Без да му мисли много, бързо се хвърлил във водата да го търси.

Дълго газел из езрото, но напразно – не успял да намери кривака със златото. Уморен и съсипан от тревога, излязъл от водата, която погълнала спечеленото с много труд богатство.

От случката изминали две години. Момъкът откарал да мели брашно в съседно село. Закарал житото във воденицата и седнал да се сгрее край огъня.

По едно време във воденицата, влязъл човек, който държал в ръцете си кривака, изгубен от момъка преди две години в Рабишкото езеро. Щом познал кривака си, той веднага попитал човека:

– Чичо, откъде имаш този хубав кривак? Ти ли си го направи, или го намери някъде?
– Този кривак намерих на крепа, там където водата е заградена с дъски, и се улавя от улея на воденицата. Там беше запречен и го намерих преди две години.
– Откъде идва водата за воденицата? – попитал момъкът.
– Идва отгоре от врело̀то, от извора – рекъл човекът. Изворът е малко по-нагоре от воденицата.

Момъкът везел кривака и разказал как го е изгубил. Хората не повярвали, ала той отворил горния му край и извадил оттам златото, което разделил братски с човека. Оттогава се вярва, че има подземен път на водата, която е довлякла и кривака.

Друго предание за Рабишкото езеро разказва, че на мястото му, някога се е намирало село Рабиша. В полите на връх Магура имало „врело̀“ – извор, под който се простирало селото. Местните взимали вода от този извор.

Веднъж пастир, който пасял говедата, видял, че от извора излязъл бик, който връхлетял на селския бик и за малко щял да го убие. Като се прибрал говедарят разказал на селяните какво се случило.

За да предпазят селския бик, уплашените хора, направили остри железни шипове и ги сложили на челото и гърдите му. След някой и друг ден говедарят закарал стадото отново край извора, както правел всеки път при горещо време.

От извора отново изскочил водният бик и подгонил селския. Той не се уплашил, а се обърнал и двамата се сборили. В борбата водният бик бил тежко наранен. Изревал страшно и изчезнал.

След като това се случило Магура се пукнал на средата. От пукнатината му бликнала силна вода, която потопила село Рабиша и не спирала да тече. След три нощи планината се събрала и прибрала водата, която отново изчезнала.

От тази вода се образувало днешното езеро, което извирало пак от този извор, който сега е скрит.

Българска национална кухня

Още от района