Легенда за Ошане

Легенда за Ошане

Живяло някога семейство, с прякор Джоненци.

То работело дълго време за един бей. В това семейство имало много хубава девойка, за която идвали ергени от цяла Видинска област. Веднъж беят отивайки на лов минал покрай нивата, където работело семейство Джоненци. Хубавицата работела сръчно и пеела като птичка.

Беят я видял и сърцето му подскочило от възторг. Пожелал да вземе девойката в харема си и казал желанието си на баща ѝ – дядо Джоно:

– Приберете ли се довечера, старче, щерка си да доведеш в моят дом. Такава хубост бива ли да гори под слънцето и да се превива да работи! Дъщеря ти ще бъде моя жена и ще живее само за радост на очите и сърцето ми.

Бащата не казал нищо, само свел ниско глава. Но там били и братята на девойката – смели и безстрашни. Когато се мръкнало, вместо да се върнат вкъщи, всички заедно избягали далеч. Чакал беят нетърпеливо да падне вечерта и да доведат селската хубавица в харема му. Ала от Джоненци ни глас, ни вест до късна вечер.

Беят се усетил какво става, събрал стражи и заедно с тях хукнал да гони бегълците. Успели да ги настигнат и започнал неравен бой. Но Джоненци убили своя преследвач и го хвърлили в реката, а стражите му, почти всички ранени, се върнали. Тогава Джоненци отишли при друг господар-турчин, на име Шеин, който владеел долина на име Омеров дол.

Той им позволил да се заселят в местността Селище, която с времето образувала село Ошане. След Джоненци дошли и много други родове, също бегълци от лоши господари-турци. Мнозина от тия родове и досега знаят откъде води коренът им и пазят свиден спомен за Гордите си прадеди.

Занимания в района

Българска национална кухня

Още от района