Легенда за Осеновлашки манастир Седемте Престола



Легенда за Осеновлашки манастир Седемте Престола

Осеновлашкият манастир „Св. Богородица“ е по-известен под името „Седемте престола“ и се намира в красивата долина на река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг.

Според преданието седем боляри създали седем красиви селища в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Железна и Лакатник.

Спори се дали е основан през XI или през  XIV век. Свързва се и с името на цар Петър Делян и въстанието му през 1040 година срещу византийците.

При нахлуването на печенегите неговия брат с монашеско име Георги и по-големият – Дамян решили да построят манастир, който нарекли Седемте престола. Двамата станали манастирски ктитори. Говори се, че самият Петър Делян е завършил живота си и погребан тук.

Светата обител е едно от чудесата на България. Никъде другаде няма да откриете 7 олтара и 7 параклиса под един покрив. Всеки от тях е посветен на различен празник от църковния календар.

Тук е служил литургия и св. Софроний Врачански, епископ на Врачанската митрополия.

Манастирът е бил любимо място на българския класик Иван Вазов, за него е написано стихотворението „Клепалото бие“. В „Седемте престола“ завършва дните си писателят Известен с псевдонима Змей Горянин (Светозар Димитров)

Северно от манастира е имало крепост-градище, част от което може да бъде видяно и днес. Хората я наричат Латинското кале.