Легенда за Невестин камък

Името на местността се свързва с времето, когато турците завладявали българските земи.

Нашествениците били зли и жестоки, защото срещали силна съпротива от българите навсякъде. Османците нямали милост към никого: посичали възрастни жени и мъже, заробвали красиви моми и невести, пленявали годното мъжко население – времената били ужасяващи.

Мнозина хванали горите и оттам се борели с турците. Имената и подвизите им се свързват с много места, извори, пътеки, пещери и скали. Невестин камък също дотогава е носил друго име.

Когато турците поробили родопското население, а по-късно започнали и насилствено да сменят вярата му, настанали отново страшни времена – българите пак потърсили спасение из планинските усои и гори.

Самотно бременно момиче не искало детето ѝ да се роди в чужда вяра и за това решила да се скрие и да го роди християнин, българче, пък после ще стане каквото Бог реши.

Тръгнала тя из планината, вървяла без да спира, без път и посока. Изкачила се на една височина, до този камък и седнала да отпочине, защото глад и жажда стопили силите ѝ. От глад и натрупана умора още със сядането девойката предала Богу дух при камъка. Дълго време никой не минал покрай мястото.

Бягството от турците довело няколко момичета до същото място. Там видяли мъртвата невеста – била много красива, като заспала. От жал девойките заплакали а сълзите им били кървави от мъка. Там където паднели, пониквало цветето Момина сълза.

За разлика от сълзите им, цветето е бяло и ухае много хубаво, всички го харесват и берат когато минаат оттам.

Оттогава каменистата височина носи името Невестин камък. От нея се разкрива красива и панорамна гледка и през цялата година цъфти Момина сълза.