Легенда за Могилата до село Подайва

Североизточно от село Подайва (област Разград), се намира голяма могила, в близост до която има няколко чешми и кладенци.

От могилата започва долина, която свършва край Дунав, близо до град Силистра.

Някога, много отдавна могила не съществувала. На нейно място извирала обилна вода, събирала се в голяма, пълноводна река и се вливала в Дунав.

По нея плували салове и малки кораби, които транспортирали храни и други стоки за местното население. Корабите оставали на пристан на около три часа път от село Подайва. Там имало забити огромни колове с големи халки, които били използвани за привързването на плавателните съдове.

Когато турците завзели българските земи, населили гъсто района на Лудогорието и сменили името на района на Делиорман. Цялата област се управлявала от турски бей, който имал самочуствието на местен султан сред населението, което се трудело денонощно за него и семейството му.

Събираното жито с кораби откарвал до Дунав, а оттам препращал към Цариград и Виена. Беят търгувал с много стоки и станал най-богатият човек в османската държава, а неговите подчинени – най-бедните и изпаднали в нищета хора.

Народът отправял много тежки клетви към алчния паша, много кървави сълзи проливали майките, чиито деца умирали от глад. И дали от тежките майчини клетви и горещите сълзи, дали от хорската мъка, но над пашата се спуснало жестоко наказание.

Той имал една единствена дъщеря, изключително красива и надарена певица – надпявала се със славеите. Тя била радост и гордост за своя баща. Но веднъж, когато излезли да се разходят край извора на голямата река, хубавицата се подхлъзнала и паднала в буйните води. Мощнитевълни я преметнали няколко пъти и след това изчезнала.

Неописуема била мъката на нещастния паша за единственото му дете. Три дни и нощи плакал край извора, скубел си брадата и отчаян очаквал някакво чудо – да се върне дъщеря му. Но чудо не станало – момичето се изгубило в буйните води на реката.

Когато пашата се съвзел от тъгата и се примирил със скъпата загуба, заповядал да направят голяма желязна решетка и с нея да покрият извора на реката. Хората направили гъста и тежка мрежа и изворът бил захлупен.

Последвала нова заповед – да се донесат руната от девет хиляди овце, които пасли по Добруджанската шир. доставените руна вълна били нахвърляни върху желязната решетка, а после затрупани с огромно количество пръст и камъни. Така се образувала днешната голяма могила.

Но въпреки всичко това, водата не била задържана под земята и избила на няколко места. Опитали се да задръстят и новите извори с железни решетки, вълна, камъни и пръст. И така според народната памет били създадени могилите в Лудогорието и затова често около тях извират води, които образуват извори и реки.