Осеновлашки манастир Света Богородица (Седемте Престола)

Осеновлашкият манастир Света Богородица е по-популярен като манастир Седемте престола.

Намира се на около 41 км от град Своге и на около 83 км от София.

Манастирът е основан през ХІ в. и през вековете на своето съществуване е бил културно и просветно средище – в него са се преписвали книги, а в края на ХVІІІ в. тук е пребивавал Софроний Врачански – български духовник и народен будител.

Най-старата запазена сграда в манастира е съборната църква, за която се смята, че е строена през Х – ХІ в. През годините храмът и манастирът многократно са били разрушавани и изграждани наново.

В сегашния си вид църквата съществува от 1815 г. Името на манастира идва от специфичното разделение на храма – на кръстовиден наос и шест престола (параклиса).

Резбените иконостаси на църквата и параклисите се датират от ХVІІ – ХVІІІ в. и на тях се забелязват растителни орнаменти, изображения на животни и библейски разкази. Иконите с резбовани рамки са дело на местни майстори.

Едно от най-интересните произведения на майсторите е дървеният полилей „Хоро”, сътворен през 1815 г. Полилеят е съставен от 15 части с оцветени дърворезбени сцени.

През ХІХ в. в манастира започва по-мащабното строителство, когато са изградени жилищните и стопанските сгради. Храмовият празник на манастира е 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица.

Манастирът е разположен под старопланинския връх Издремец (1492 м) и е заобиколен от вековни гори.

Манастирът и местността около него са обявени за природна забележителност със Заповед No.3384 от 08.12.1966 г. Обявен е също и за художествен паметник в бр. 101 на Държавен вестник от 1971 г.