Национален археологически институт с музей при БАН – София

Националният археологически музей се намира в центъра на град София срещу Президентството.

Mузеят се помещава в Буюк джамия (Голямата джамия) – най-старата запазена сграда в София от епохата на османското владичество, датираща от края на XV век.

Музеят отваря врати за посетители на 18 май 1905 г. Сградата е разширявана няколко пъти, за да успее да събере всички находки и паметници на културата. Музеят е силно засегнат по време на бомбардировките над София през 1944 г., но след това е възстановен.

Сградата на джамията е обявена за народна старина в брой 69 на Държавен вестник от 1927 г.

Експозициите на музея са разположени на два етажа. В централната зала на Археологическия музей, която обхваща и двата му етажа, са представени находки от къснобронзовата епоха до късното средновековие.

Голяма част от експонатите са свързани с разцвета на Тракия – V – ІІІ в. пр.Хр. и Одриското царство. Изложени са също находки от могилните некрополи на траките. От двете страни на входа на централната зала посетителите могат да видят надгробни паметници, статуи на божества, керамика и други предмети, които са открити по крайбрежието на Черно и Егейско море.

Изложени са и много находки, открити в некропола на Аполония Понтийска (днешен Созопол) и Одесос (Варна). Тук се пазят и много добре запазени римски каменни паметници – портретни статуи, произведения на гръцки скулптори.

В зала „Праистория” в хронологичен вид са изложени находки от палеолита до среднобронзовата епоха. Сред най-интересните експонати са тези от селищните могили Караново и Езеро.

Сред експонатите има сечива, фигури от глина и кост, керамични модели на жилища и пещи. Улеснение за посетителите представляват обяснителните текстове към всяка витрина.

Най-впечатляващо за посетителите е копието в реални размери на Мадарския конник, което е поставено точно срещу главния вход. Мадарският конник е уникален скален релеф, сътворен от неизвестен майстор през ранното средновековие на 23 м височина върху отвесна скала.

Оригиналът се намира на 16 км източно от град Шумен и заради своята уникалност е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

На втория етаж на музея, където е зала „Средновековие”, се намира една от най-богатите колекции от българска средновековна живопис.

В зала „Трезор“ на втория етаж се съхраняват най-ценните експонати на музея – Вълчитрънското съкровище, датирано от XIV – XII в. пр.Хр., и съкровището от Луковит, датирано от IV в. пр.Хр.

Тук се пазят още находките от могилата Светица край Казанлък с прочутата погребална маска, както и главата от бронзова статуя от могилата Голямата Косматка край град Шипка.

В музея се продават информационни материали и специализирана литература.