Археологически музей – Несебър

Археологическият музей в Несебър е една от най-посещаваните забележителности на града. Тук е съхранена хилядолетната история на града и е представена по един модерен и атрактивен за посетителите начин.

През 1956 г. в църквата „Свети Йоан Кръстител” в Стария Несебър е уредена първата експозиция на археологическия музей. От 1994 г. музеят се помещава в сградата, в която се намира и днес.

Посещението на музея започва с фоайето, където е изложено удостоверението за вписването на Стария Несебър в Списъка на паметниците на световното културно наследство на ЮНЕСКО на 9 декември 1983 г.

Музеят има четири зали, които хронологично проследяват развитието на града през различните исторически епохи.

Първата зала е наречена „Месамбрия и траките” и в нея са изложени останки от бита на древните траки – керамични съдове с релефни орнаменти от  ІХ – VІ в. пр. Хр., находки от каменни котви, датиращи се от XII – IX в. пр. Хр.

В залата е изложен и декрет от ІІІ в. пр.Хр. в чест на тракийския династ Садала. Сред експонатите е и сребърно съкровище от монети – тетрадрахми, а също и надгробна плоча от ІІ в. н.е.

Във втората зала на музея – „Понтийският полис Месамбрия” – са изложени откритите в некропола на Месамбрия четири много редки хидрии (бронзови съдове). Те са били използвани за погребални урни, а под вертикалните им дръжки е изобразен сюжет от гръцката митология.

Посетителите могат да видят още част от статуя на бог Аполон, торса от статуя на бог Херакъл, статуя на богинята на щастието Тюхе, датираща се от IV век пр.Хр. и др. Сред експонатите са и златни накити – обеци, пръстени, огърлици, от ІІI и ІІ в. пр.Хр., открити между погребалните дарове в гробниците.

В акваторията около Стария Несебър и на самия полуостров е открита вносна керамика – релефни купички, киликси, аскоси и др., които са свидетелство за добрите търговски връзки на Месамбрия през VІ – ІІ в. пр.Хр.

В третата зала на музея е експониран мраморният пиедестал за бронзовата статуя на император Клавдий. Залата е наречена „Месемврия в пределите на Рим, Византия и България”.

През 395 г., при разделянето на Римската империя, Месемврия остава в източната част и се превръща в град с важно икономическо и културно влияние. През VІІ в. градът става важна крепост на Византия срещу новата българската държава.

Градът е превзет от българския владетел хан Крум през 812 г. и тогава става част от Първата българска държава. От този период са изложените в музея керамични съдове със сив цвят на глината.

Показана е и колекцията от амфори и белоглинени глазирани съдове, даващи информация за търговските връзки на Несебър с Константинопол и други търговски центрове през IX – XII век. Най-големия си разцвет Несебър преживява при управлението на българските царе Иван Асен II (1218 г. – 1241 г.), Тодор Светослав (1300 г. – 1322 г.) и особено при Иван Александър (1331 г. – 1371 г.).

Средновековните църкви са най-голямото доказателство за възхода на Несебър през XIII – XIV век. В тази зала е изложена надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, починала през 1441 г.

В археологическия музей на Несебър специална зала е посветена на иконното изкуство. След падането на България под османско владичество (XIV в.) в Несебър се формира местна иконописна школа, която достига своя връх на развитие през ХVI – ХVII век.

До днес са запазени около 250 икони, създадени от местни зографи и украсявали десетките църкви на града. Най-старите образци на несебърската школа са от ХIII век. Оттогава датират иконите “Св. Николай” и “Св. Богородица – владетелка на живота”.