Татул – Тракийското светилище

Един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи, е Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград.

То се намира само на 200 м от селото и на около 15 км от Момчилград.

Светилището представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр. За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона.

Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVІІІ – ХІ в. пр. Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията.

Открити са стотици култови предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце.

При разкопките през 2004 – 2007 г. са намерени и уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ – три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска.

През ХІІІ – ХІІ в. пр.Хр. светилището е пострадало при земетресения. Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.

През античната епоха е изградена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, една от които е великолепен храм със запазени 6-метрови стени. От античната епоха е открита цяла серия от бронзови пръстени – печати.

В първите години след Христа в района на светилището е регистрирана строителна активност. Обновеното светилище просъществува до 50-60-те години на І век.

Мястото е населено отново през втората четвърт на ІІІ в. От това време е открита значително количество римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ.

Имението е опожарено през 267 – 269 г., когато варварите готи нахлуват в Родопите. В края на ІІІ в. вилата е възстановена, но в доста по-примитивен вид.

Нов период на разцвет започва през ІХ – Х в. Тогава са извършени поредните преустройства.

Финалният етап от живота върху хълма край с. Татул се отбелязва от средновековния некропол, от който са проучени 8 гроба. Некрополът се датира не по-късно от средата на ХІІІ в. и бележи края на вековния живот на хълма край Татул.

Обектът е отворен за посещения, има охрана, както и постоянно видеонаблюдение.

През 2011 г. беше проведена кампания „Чудесата на България” и след електронно гласуване обектът беше избран за едно от 10-те чудеса на България.