Самуиловата крепост

Самуиловата крепост се издига на десния бряг на р. Струмешница, на 16 км западно от гр. Петрич.

В края на Х и началото на ХІ в. сл. Хр., по времето, когато българската държава начело с цар Самуил (управлявал от 997 г. до 1014 г.) води война с Византия, на това място е изградена Ключката отбранителна система.

Част от тази система е и Самуиловата крепост, която заема стратегическо място и вероятно е използвана като команден пункт от цар Самуил.

Историята разказва, че през 1014 г. войниците на византийския император Василий ІІ нанасят поражение на българската армия и вземат в плен 14 хиляди български войници. Василий ІІ нарежда всичките пленени българи да бъдат ослепени, а на всеки 100 да бъде оставен по един с едно око, за да води другарите си по обратния път към дома.

Според една легенда цар Самуил не издържал на гледката на хилядите ослепени свои войници и починал. А Василий ІІ останал в историята с прозвището Българоубиец.

Националният парк-музей „Самуилова крепост” включва археологическия обект „Самуилова крепост” с консервирани 13 малки землянки и т.нар. „Голяма землянка”, както и руините на наблюдателната кула на Самуиловата крепост.

Над руината е изградена панорамна площадка с мемориална композиция и експозиционна зала.

Националният парк-музей е включен в Стоте национални туристически обекта. Днес той е една от най-посещаваните забележителности в Югозападна България.