Нос Емине

Нос Емине е най-източната точка на Стара планина и се смята за условна граница на Северното и Южното Черноморие.

Намира се на 79 км южно от Варна, на 54 км северно от Бургас и само на 14 км южно от Обзор.

Нос Емине е обявен за природна забележителност със Заповед No.1187 от 19.04.1976 г. Природната забележителност обхваща 50 хектара и е обявена с цел да бъдат запазени забележителни геоложки и ботанически обекти.

Самият нос представлява почти отвесна 60-метрова скала. В морето около носа на повече от 250 метра се виждат стотици подводни и стърчащи над водата скали.

Затова брегът тук е много опасен за корабоплаване и моряците го заобикалят. На носа има морски фар, който насочва плавателните съдове към Бургаския залив.

В района на нос Емине има останки от средновековен манастир и от крепостта Емона, наблизо е и село Емона.

На нос Емине завършва Европейският пешеходен маршрут Е-З, като в българската част маршрутът е „Ком – Емине“.

Северно от носа се намира защитената местност Иракли. Плажът между летовището на Иракли и нос Емине е един от най-красивите и е предпочитан от любители на природата и от нудисти.