Резерват Силкосия


Резерват Силкосия

Резерват „Силкосия” е първият резерват в България. Обявен е с Постановление № 8485 от 29.06.1933 г. от Министерството на земеделието и държавните имоти като „строго охранителна държавна гора “Горна Еленица – Силкосия” в землището на с. Българи и с. Кости, община Царево, област Бургаска, с площ 10 226 декара (1022,6 ха). Впоследствие територията и буферната зона са изменяни няколко пъти.

Резерват „Силкосия” съхранява ценното растително и животинско богатство на планината Странджа. Територията на резервата е разположена на надморска височина от 100 до 250 метра. Най-широко застъпени са канелените горски почви и жълтоземно-подзолистите почви.

Растителното богатство на резервата е значително. Установени са 260 вида висши растения. От тях дървесните видове са 14, храстовите – 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двугодишните – 70. Това представлява 22.6 % от странджанската флора и определя високата стойност на защитената територия.

„Силкосия” е типичен горски резерват. Съхранява гори от бук и дъб, вечнозелени храсти – странджанска зеленика (Rhododendron Ponticum L.), лавровишня (Prúnus laurocerásus), джел (Ilex aquifolium), странджанско бясно дърво (Daphne pontica). Средната възраст на дърветата е 120-130 години, а в отделни случаи надвишава 200 години.

Най-впечатляващи са горските формации от горун (Quercus polycarpa) и източен бук (Fagus orientalis). Като спътници на основните дървесни видове се срещат брекиня (Sorbus torminalis), скоруша (Sorbus domestica), сребролистната липа (Tilia tomentosa), полски клен (Acer campestre) и дива круша (Pyrus communis).

Резерватът има и богата фауна – установени са повече от 50 защитени животински вида. От земноводните се срещат зелената крастава жаба (Pseudepidalea viridis), жабата дървесница (Hila arborea, L.) и гръцката дългокрака жаба (Rana graeca), които са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

От влечугите могат да се видят слепокът (Anguis fragilis) и жълтокоремникът (Ophisaurus apodus), големият стрелец (Coluber caspius), смокът мишкар (Elaphe longissima), пъстрият (Elaphe sauromates) и вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus) – също защитени видове. Много характерни за тези места са шипоопашатата (Testudo hermanni) и шипобедрената (Testudo graeca) костенурка.

Изключително разнообразнo е и птичето царство. Типични за защитената територия са сойката (Garrulus glandarius), авлигата (Oriolus oriolus), южният славей (Erithacus megarhynchos), малкото черноглаво (Sylvia melanocephala) и голямото белогушо коприварче (Sylvia communis), обикновената чинка (Fringilla coelebs), косът (Turdus merula), различни видове кълвачи, грабливи птици и др.

Животинското богатство се допълва и от много бозайници: дива свиня (Sus scrofa), дива котка (Felis silvestris), белка (Martes foina), златка (Martes martes), вълк (Canis lupus) и др.

В резервата е забранена всякаква човешка дейност, с изключение на неговата охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел.

За водачи и беседи туристите се обръщат към РИОСВ – Бургас. Беседите се изнасят от експерт по предварителна заявка в РИОСВ – Бургас.

Burgas, Bulgaria.