Резерват Парангалица

Резерват „Парангалица” е един от четирите резервата в Национален парк „Рила”.

Четирите резервата – „Парангалица”, „Скакавица”, „Ибър” и „Централен Рилски резерват”, заемат площ от 16 222,1 хектара или 20% от общата територия на парка.

Резерватите и паркът са включени в Списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати.

„Парангалица” е обявен за резерват с Постановление на Министерския съвет No.8517 от 30.12.1933 г. Това става само ден след обявяването на „Силкосия” – първия резерват в България.

Резерватът се намира  в югозападните склонове на Рила и има площ от 1509 хектара. От март 1977 г. „Парангалица” е включен в листата на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.

Името на резервата има гръцки произход – думата „парангалос” означава забранено.

В „Парангалица” се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, чиято средна възраст е над 200 години.

Горите създават благоприятни условия за развитието на около 290 висши растения и много животински видове, защитени от закона и включени в Червената книга на България.