Природният парк „Рилски манастир” се намира на територията на община Рила и обхваща средно и високопланинските части на западния дял на Рила планина. Обхваща територии, разположени от 750 м до 2700 м надморска височина,  като най-високата точка е връх Рилец – 2713 м н.в. Заема площ от 25253,2 ха и е един от най-големите природни паркове в България.

Територията му е обявена за защитена през 1992 г. в границите на Народен парк „Рила”(днес Национален парк „Рила”), а като отделна защитена територия паркът е обособен през 2000 г. На територията на природния парк се намира резерватът „Риломанастирска гора” с площ от 3665 ха.

Паркът е разположен на границата на умереноконтиненталния и преходносредиземноморския климат. Средните годишни температури във височинния интервал 2000 – 2500 м н.в. са в интервала 5 – 0°C, а над 2500 м н.в. те са отрицателни.

На територията на природния парк „Рилски манастир” се намират 28 езера. Най-високо разположено е първото от Дяволските езера (2445 м), а най-ниско разположено е Сухото езеро (1892 м). Тук е и най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото, с площ 212 дка и дълбочина 24 м. Езерата дават началото на много рекички и долове, които формират оттока на главната река в парка – р. Рилска. Територията на природния парк е една от най-богатите на водни ресурси части на България.

В парка са установени 202 вида гръбначни животни: 5 вида риби, 11 вида земноводни, 12 вида влечуги, 122 вида птици и 52 вида бозайници. 32 вида от гръбначните животни са включени в Червената книга на България (списък на застрашените видове в страната). Сред тях са алпийски тритон (Triturus alpestris), жаба дървесница (Hila arborea), смок мишкар (Elaphe longissima), златка (Martes martes), скален орел (Aquila chrysaetos) и др. Гръбначните животни, защитени със Закона за опазване на биологичното разнообразие, са 139 вида. От птиците интерес представляват белоглавият лешояд (Gyps fulvus) и карталът (Aegypius monachus), царският орел (Aquila heliaca) и малкият орел (Hieraaetus pennatus).

Установени са 1400 вида висши растения, сред които интересни са божествена иглика (Primula deorum),трансилванска камбана (Campanula transsilvanica) и сив див тютюн (Nicotiana tabacum); 164 вида мъхове; 203 вида лечебни растения.

За туристите през територията на парка преминават множество пешеходни туристически маршрути:

  • Рилски манастир – Кирилова поляна – Сухото езеро – Кобилино бранище
  • Рилски манастир – Рибни езера – Смрадливото езеро
  • Рилски манастир – Мальовица
  • Рилски манастир – Седемте Рилски езера
  • Рилски манастир – Радовичка река – хижа „Македония”
  • Международен туристически маршрут Е -4: Пиринеи – Алпи – Олимп

Всички тези маршрути са добре обозначени и маркирани със съответните цветове от парковата дирекция. За любознателните туристи дирекцията на парка е създала и тематични образователни маршрути. Съществува и екопътека „Старата железница”.

В подстъпите на парка се намира гр. Рила. В сърцето на парка се намира най-значимият паметник на българската култура и духовност – Рилският манастир. Той е основан през X век от отшелника св. Йоан от с. Скрино, наречен по-късно Рилски. През 1983 г. Рилският манастир е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.

В близост до манастира се намират два метоха – „Орлица” и „Пчелино”. Метох „Орлица” е разположен на 3 км от гр. Рила, покрай асфалтовия път за Рилския манастир. Това е един от най-старите метоси на Рилския манастир. В двора на църквата му се намира една от най-старите лози в България, засадена през 20-те години на XIX в. Метох „Пчелино” е стопанският чифлик на Рилския манастир, където се е извършвала стопанска и горска дейност.

На североизток от манастира, високо в планината се намират още два архитектурно-исторически ансамбъла: постницата „Свети Иван Рилски”, където се е намирал първоначалният гроб на светеца, а вторият е постницата „Св. Евангелист Лука”. Тук се намира първото училище за светско образование, основано през 1843 г. от Неофит Рилски.