Легенда за поп Слав

В много старо, далечно време в Родопите имало праведен човек, поп на име Слав.

Бягал той от хората, странял от светските съблазни и крамоли. Затова избрал усамотен живот в планината – обличал се с кожи от зверове, хранел се с диви плодове, трева и шума.

Познавал дори целебната сила на планинските билки и владеел умението да лекува с тях. Чистият планински въздух му помагал в тези човеколюбиви дела.

Славата на планинеца-лечител поп Слав, който можел да лекува и възстановява сили се носела надлъж и шир. Много хора ходели при него с надеждата да открият лек за болките и слабостите си. И всички били изцерявани с билкови отвари, чист планински въздух и благите и смирени слова на родопския отшелник.

Дълъг бил живота на поп Слав, и през всички си години дадени му от Бог, той помагал на хората. От признателност към добротата и лечителството му, народът нарекъл планината на негово име – „Попславова“ или „Славеева планина“.

Ала споменът за приказно красивата Родопа живеел в сърцата и душите на хората и трудно се забравял. Затова е останало името Родопа, а на най-високия връх в планината има поляна, обрасла с ароматна трева, която и до днес носи името „Попславова поляна“.