Легенда за Милеви скали

Планинският рид разположен в западните Родопи, между долините на реките Чепинска и Яденица се нарича Алабак.

Там гордо се издига връх Милеви скали. Той е свързван с името на местен възрастен човек – дядо Смилен, който хората приятелски наричали “дядо Миле”.

Въпреки възрастта си той бил юначен и смел пастир от село Сантово, сгушено под северните поли на Родопите. Живял отдавна в годините на турско робство. От малък прекарвал повечето от времето си в планината, свободен като птица. Не обичал много да слиза в полето, където се разполагали турците, които притеснявали, ограбвали и мъчели българското население.

От кората на едно дърво дядо Миле си направил тръба дълга лакет и половина и на нея свирел, музиката му се чувало из цялото подножие на планината. Местното население възприемало мелодиите му като зов за пробуждане от вековения робски кошмар. И когато българите изправяли глава, заслушани в хубавата му свирня, турците се споглеждали и си казвали:

„Тоя дядо Миле пак засвири. Не е на добро това. Вижте как гяурите изправят глава и поглеждат към планината!“

Дядо Миле живял до дълбока старост и до самия си край не спрял да свири. Когато си отишъл от този свят, музикалният му инструмент останал наследство на неговите потомци.

Колкото и да се опитвали те не могли да изкарат нито звук от него, а скалите, на които обичал да седи и да свири стареца, местното население нарекло на негово име – Милеви скали.