Легенда за връх Любаш

Пътят от Брезник за Трън, минава покрай възвишенията Букова глава и Любаш. Второто е получило името си в годините на турско робство.

В едно от местните села имало прочута красавица. Славата ѝ се носела през девет села в десето. Тя обичала един момък от селото си и искала да се омъжи за него. Но веднъж от там минали турци, видели момата и се уговорили да я откраднат и потурчат.

Някой дочул този сговор и отишъл, да предупреди Стоян, момъка, който обичал девойката. Докато турците се настанят в конака, докато вечерят, Стоян, посъветван от възрасни хора, грабнал любимата си и побягнал към планината. Вървели цяла нощ и когато стигнали до средата на планината, девойката изгубила сили първо от умора, второ от страх и трето от дългия и стръмен път. За лош късмет в бързането забравили да си вземат и вода и храна.

Седнали да съберат сили и дочули конски тропот. Момата съвсем не могла да се изправи на краката си. Стоян я метнал на гърба си и хукнал по височината към върха. Теренът бил много стръмен – имало само кози пътеки.

Пълзял, вървял на четири крака и най-сетне стигнали върха. Но щом стигнали, той паднал от жажда и умора и могъл единствено да изрече: „Любо, дай ми вода!“ Вода обаче нямало никъде наоколо. Люба се зачудила какво да направи!

В страха си събрала сили, спомнила си, че от другата страна на планината тече вода. Бързо се спуснала надолу по склона, стигнала до водата, напълнила единия си цървул с вода и тръгнала по обратния път нагоре. Но когато стигнала до средата на планината, я срещнало едно овчарче, което ѝ казало:

– Любо, остави водата, Стоян умря!

Люба захвърлила водата, която носела и още по-бързо заизкачвала склона. Едва задържала душата си от умора, когато стигнала на върха. Стоян отворил очи, погледнал я и тихо промълвил:

– Любо, дай ми вода!

Девойката отново се спуснала надолу към водата, напълнила другия цървул и бързо тръгнала по пътя нагоре. Катерила се толкова бързо, че и коза не могла да я настигне. Но когато стигнала върха и погледнала Стоян, той вече бил издъхнал. Тя го попръскала с вода, затворила му очите, легнала до него и тя също се предала и напуснала този свят.

На местата на които Люба е изсипала водата от цървулите си, по-късно избликнала вода. Местните и до днес казват, че по целия този край най-пивката студена вода, бистра като сълза, е тая на връх Любаш.

Оттогава е останало името на върха, за да не се забравя, че там са си отишли двама млади, които искали да спасят своята вяра и любов от турците.