Легенда за Татул

Още преди 3500 години канарата край Татул е била почитана като хероон (ἡρῷον) – светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар.

Освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества този паметник е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината – в деня на зимното слънцестоене, например, когато при изгрева си Слънцето е попадало в центъра на един специален скален процеп.

За това подсказва формата на най-високата част от мегалита – вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце.

Най-особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е насочен точно към Слънцето в дните на равноденствие.

Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи.

Хипотезата, че тази гробница е била светилище на самия Орфей, е изказана още през миналия век.

Тракийското светилище край село Татул също пази мистични енергии от миналото. Светилището е впечатляващ мегалитен паметник и представлява изсечена в скалата пресечена пирамида.

Вътре са открити много останки, включително част от златна маска, два саркофага, 3- метров кладенец и легло за главния олтар.