Легенда за Смрадливото езеро

Смрадливото езеро е най-голямото ледниково езеро в България и на целия Балкански полуостров.

Разположено е между върховете Рилец (Джандема, Смрадливия чал) на югозапад и Кьоравица на юг. То има овална форма и максимална дълбочина от 24 м а водите му са тъмнозелени.

В езерото някога имало страшен звяр, от който езерото се развълнувало и изхвърлило всичката риба по бреговете му. Миризмата на мъртвата риба изпълнила целият район, който не могъл да се отмирише цели три години.

Оттогава риба в това езеро няма и всички опити да бъде завъдена оставали несполучливи. Но от него водят началото си десетки рилски потоци и реки.

Друго предание свързва езерото със Свети Иван Рилски. Когато избягал от родното си село, огорчен и обиден, имал само една крава с теле. Закарал ги в Рила планина и заживял далеч от хората. Но съселяните му, които отишли на лов в същия район на планината, видели кравата и телето и решили да изпитат чудотворството на отшелника.

Те заклали телето и кравата, разделили си месото, нарязали го и напълнили торбите си. После намерили Свети Иван, който обядвал сух хляб и вода. Поканил ги да хапнат и те. Погледнали се неканените гости подигравателно и отчупили по залък от хляба. Той им се усладил и започнали да ядат. Яли всички, наяли се доволно, а върху каменната софра стояло все същото парче хляб, без да намалява.

– Какво носите в торбите си? – попитал ги отшелникът
– Убихме две мечки – отговорили съселяните му – и ще ги носим в село, да видят хората, че не са страшни.

Когато се наяли си тръгнали доволни, че са излъгали отшелника и той е повярвал на лъжата им. Но както вървели, усещали, че торбите им се вмирисват. Смрадта така напоила планинския въздух, че едва успявали да дишат.

Като стигнали до езерото, хвърлили торбите с месото в тях. Миг след това спокойните езерни води буйно се развълнували и изхвърлили на бреговете огромно множество мъртва риба. А наоколо плъзнали змии и гущери, които тръгнали след ловците. Те бягали, а тварите ги преследвали чак до селото им – Скрино. Оттогава това езеро, лишено от риба, се нарича Смрадливо езеро.

Според друга легенда няколко души от село Скрино отишли на лов. Те не могли да убият нищо, а от ходенето били изморени и гладни. Селото им се намирало далеч, и щяло да се стъмни, докато се приберат. Случайно намерили в една пещера старец с дълга бяла брада и му казали:

– Дядо имаш ли нещо да ни дадеш да хапнем?

Старецът в пещерата бил Свети Иван Рилски, техен съселянин, когото не могли да познаят. Те си го спомняли млад момък, който избягал в планината с едно теленце, получено като награда за тригодишната му работа при един заможен скринчанин.

– Седнете, чада, ще си похапнете каквото дал Господ; ще ви донеса хляб и сол.

Седнали ловците да ядат върху каменна софра. Те яли, а хлябът си стоял цял. Зачудили се какво става. На сутринта се вурнали в селото и разказали на селяните всичко за срещата с белобрадия старец.

Като чули разказа около тридесетина души се награбили кой каквото има и отишли да гонят дявола из гората. Защото цялата работа им се виждала необикновена, дяволска работа.

Свети Иван ги видял отдалече и подкарал вола си да избяга. Като стигнал до местността, която сега носи името Доброво, му казал:

– Шарко, тук мястото е добро, нека се заселим!

Но селяните скоро дошли и на това място и той пак побягнал. Като стигнал до друго подходящо място преследвачите отново го достигнали. Тогава той рекъл на вола си:

– Мърдай, воле, да мърдаме!

Селяните чули думите му и затова назовали мястото Мърдица.

После Свети Иван дошъл до място, където селяните го наобиколили от всички страни и тъкмо притягали обръча да го хванат, той изведнъж се превърнал на птица и отлетял.

Селяните го видели кацнал на голямата скала над село Рила, която оттогава нарекли Орлица. Там Свети Иван гледал какво ще направят с вола му. Видял, че го заобиколили и хванали, и той казал:

– Заобиколиха ни, воле! – това било мястото Околище.

На скалата Орлица нагоре към манастира и до днес няма да се видят нито чавки, нито гарвани.