Легенда за Момин връх и Муратов връх

По времето през което турските поробители нахлули в страната ни и стигнали до селищата в полите на Пирин, местните потърсили спасение в нейните зелени пазви. Всеки намирал подслон където намерел.

Сред местното население се славела с красотата си Радка – по хубост нямала равна нито наблизо нито далеч. Дори слънцето се спирало, да ѝ се порадва. Тя била и много работна – нищо не се опирало на сръчните ѝ ръце, и затова хората говорели често за нея – с възторг за работата ѝ и с обич за хубостта ѝ.

Освен всичко друго Радка била и много смела и силна девойка. Не се бояла да ходи сама в гората за дърва, да кара жито на воденица, да оре нивите и да коси ливадите. В нейна чест е написана и хубавата народна песен:

Застоя се слънце насред небо,
Да си гледа чудо на девойка,
Каква мома с лева рака коси,
С една коса три откоси кара…

Девойката била сираче, без баща, а майка ѝ била болнава, и трябвало да се грижи за по-малките си сестри и братчета и да върши и мъжката работа. Когато турците нахлули в Радкиното село, тя грабнала каквото могла и първа побягнала към планината за да се спаси.

Всичко било добре, но турският султан Мурад чул за хубостта ѝ и искал да я вземе в харема си. И стари, и млади се изплашили от това султанско желание, и пропуснали Радка напред за да се скрие. Като разбрал султана, че хубавицата е избягала, сам тръгнал след нея.

Зърнал я на един връх и напрегнал всички сили за да я настигне. Радка обаче успяла да се скрие зад склоновете на най-хубавия връх на Пирин. Султана я изгубил от погледа си, но стигнал до съседния връх и отново я видял. И без да го усети тя, той се спуснал, настигнал я и в яда си отсякъл главата ѝ.

И досега разказват из Банско, че кръвта на Рада още се червенее. Този връх наречен Момин връх, след залез слънце е кърваво червен, а съседният, дето е паднала чалмата на султан Мурад, Муратов връх винаги е бял.