Легенда за езерата и изворите в Пирин

От древно време хората са искали да знаят броя на изворите и езерата в Пирин.

Мнозина смели мъже са бродили из планината и са ги броели, но никой не успявал да обходи всички.

Някога живеел цар, който бил слушал много за пиринските езера и извори, но не се решавал сам да отиде и да ги види и преброи. Вместо това решил да предложи единствената си дъщеря като награда на този, който му каже броя на изворите и езерата.

Много, поблазнени от мисълта да станат царски особи, отивали в планината, но малко се връщали живи, защото през нощта юди (самодиви) ги убивали. Затова и никой не успявал да изброи езерата. Дори никой по това време вече не се наемал да отиде в планината.

Когато царят почти бил загубил всяка надежда, че ще узнае някога броя на пиринските езера, при него се явили двама братя близнаци и му казали:

– Царю, ние ще преброим езерата и изворите на Пирин и който от нас първи се върне при теб и ти каже броя им, на него ще дадеш дъщеря си за жена.

Владетелят се съгласил и братята тръгнали към планината. Вървели цял ден, катерели се по високите планински склонове и вечерта стигнали до един заслон, където решили да нощуват. Вечеряли, поговорили и преди да си легнат единият казал:

– Братко, да легнем така, че краката ни да се срещнат, та да бъдем като един човек с две глави.
– Добре, братко, така ще бъде най-добре – отговорил другият.

Така и направили – срещнали краката си. Единият брат, уморен от тежкия преход, заспал веднага, а другият сън не го хващало и не можел да заспи. Посред нощ дошли две юди и като видели човек с две глави, едната казала на другата:

– Сестро, да не ми са живи триста шестдесет и шест води в Пирин, ако досега съм виждала такова чудо – човек с две глави.

Другата казала:

– Ще напусна триста шестдесет и шестте езера, ако с един замах не откъсна двете глави на това чудовище.
– Сестро, знам, че можеш да го направиш – отговорила първата – но не виждаш ли, че с него са и още деветима братя? (Тя видяла главите чеснов лук, които носели братята, от който юдите се плашели много. Хайде, мила сестро, по-скоро да си ходим, докато не ни е сполетяло някакво зло. В къщи ще помислим и ще поумуваме какво да сторим утре вечер.

След това двете юди изчезнали. Братът, който не бил заспал, и подслушал разговора на им, веднага събудил заспалия и му казал:

– Ставай, братко, докато ти се спеше аз преброих водите на Пирин планина.

Двамата станали в тъмното и тръгнали по обратния път към равнината. През деня стигнали в царските палати, явили се пред царя и му казали броя на пиринските езера и извори. Царят изпълнил обещанието си – дал дъщеря си за жена на оня близнак, който узнал тайната на юдите.

Когато се разчуло, че двама братя научили броя на пиринските води, юдите изчезнали – оттогава никой не ги е виждал, а само се разказват приказки за тях.

Оттогава хората разказват, Пирин планина станала много по-гостоприемна и посетители непрекъснато се разхождат из нея, както пее една хубава песен:

Планино Пирин, планино,
Много си, Пирин, хубава,
Зиме и лете сѐ пълна…