Легенда за Връх Баба
Преди много години, възрастна жена имала стадо от около стотина кози.
Един ден в края на месец март тя решила да изкара козите казвайки си:
– Хайде кози на паша! Марта баба, язе баба, а баба на баба какво ще да стори?
И така жената отвела козите в планината, направила страга1, почистила ведрата за доене и се подготвила да започне летния сезон.
Всичко хубаво ала Баба Марта като видяла какво прави жената се засегнала люто от смелата ѝ постъпка. Сърдита тя отишла при брат си Малък Сечко и му се помолила:
– Братко Сечко, заеми ми само три дни от твоите, да уморя тази бабичка, дето ми се надсмива.
Малък Сечко много обичал сестра си – тя била единствена сред единадесет братя и не ѝ отказал. Заел ѝ исканите теи дни и какво чудо настанало.
Първо грейнало топло слънце, а след час-два духнал силен вятър, който докарал студ и сняг, който затрупал всичко. Веяло, трупало, веяло, трупало три дни и три нощи без да спира. Замръзнали и козите и кучетата и старата жена. Стъргата била цялата затрупана. Всички така замръзнали, че чак до ден днешен не могат да се размразят.
Когато времето е топло откъм гърба на вкаменената баба потича вода, но хората не могат да я пият. Козите също са там, застинали на местата си в дигнати предни крака, сякаш се готвят да се качат на високите дървета и да пасат от тях, но не помръдват – страх ги е от лютата Баба Марта. От тази случка е останало името на върха – Баба.
1 Страга – лятна кошара за стадата, съградена от плет или оградена с дървени храсти и трънаци.