Легенда за цар Резос

Антична легенда, съхранена още от древните мъдреци, ни разказва за Резос (познат още като Рез) – митичен цар на Едоните, тракийско племе от района на югозападна Тракия.

Резос е бил син на речния бог Стримон (Ейоней) и на музата на поезията Евтерпа (Евтерпе). Предвид произхода си той бил считан за човек, получил божествена същност.

Според майка му, Резос се различавал от обикновените хора и след смъртта си той щял да продължи да “живее” в пещерите като антроподемон (мъртвец, който не се разлага, защото земята отказва да го приеме).

За негово родно място се счита района на днешното село Резово, носещо името му. Самото име Резос означава произлязъл от бога на Слънцето, потомък на Дионис.

Известен е като отличен коневъд, ненадминат ловец – копието му винаги поразявало каквото и животно се изправело пред него като и изкусен военачалник, непрестанно разширявал земите си. Според Филострат (II – III в. сл. Хр.) дивечът сам му се принасял в жертва, а след смъртта му животните сами отивали на хероона му (светилище на герой) в Амфиполис да се жертват.

Резос е най-прочутият от тракийските царе участвали в Троянската война. Идва на помощ на троянците в края на войната пристигайки от Странджа с десет хилядна армия.

Той е единственият успял да опитоми магическите коне, които били бързи като вихъра и по-бели от снега. Те били толкова могъщи, че можели сами да решат изхода от войната, стига да им дадат да пият вода от река Скамандър (дн. Мендерес, Турция) а той би станал непобедим.

Убит е в съня си, под стените на Троя още същата вечер от Одисей и Диомед.