Легенда за Фатмина ливада

Фатмина ливада, легенда

В района на село Широка лъка се намира месността Фатмина ливада. Народната памет е съхранила легенда, разказваща за произхода на името ѝ.

Някога в две села от района две невести родили едновременно – едната момиче – нарекли го Фатма, другата момче – Сабрих. При раждането майката на Фатма починала и затова другата кърмила и отгледала и нейното дете. След време семейството на Сабрих се преместило в друго село, а по-късно когато децата вече били пораснали, починала и неговата майка.

Не минало много време и Фатма се омъжила за богат и алчен мъж. В деня след сватбата той изгонил Фатма, за да му донесе още зестра, тъй като брат ѝ бил прочут местен богаташ. Той обаче нямал намерение да дава зестра на сестра си и тя останала да живее при него. След няколко години се омъжила повторно, този път за Сабрих от съседното село, родило им се и момче.

След всичко това, някаква жена, която им гостувала, случайно им споделила, че двамата са млечни братя – а според народните разбирания, при тези обстоятелства двамата са считани за брат и сестра.

Изтръпнали и двамата – страшен грях сторили с женитбата си. Като не знаели как да постъпят, Сабрих яхнал коня си и отишъл да говори с ходжата, голям ли е грехът им с Фатма, тъй като те не са знаели, че ги е откърмила една и съща майка и какво да правят. Преди да тръгне, той казал на Фатма:

– Чакай ме два дни – ако сме извършили грях, няма да се върна. Ще отида, където очите ми видят за да съм далеч от теб и детето ни. Но ако ходжата каже, че не сме сторили грях, ще се върна вечерта на втория ден.

След което Сабрих заминал. Фатма едва изчакала първия ден да отмине. На втория ден станала рано, изкъпала детето, нахранила го и го приспала. След което облякла най-новата си премяна и тръгнала през полето покрай пътя, по който трябвало да се върне Сабрих.

Слънцето бавно отивало към залез, а по пътя не се задавал никакъв пътник. Тогава Фатма разпасала пояса си, метнала го на едно дърво в ливадата и от мъка се обесила.

Съвсем скоро след това от там минал Сабрих – връщал се щастлив, защото ходжата му казал, че не са сторили грях, защото въпреки всичко не са кръвни брат и сестра.

Оттогава нарекли ливадата Фатмина ливада.

Къмпинги в региона

Българска национална кухня

Още от района