Легенда за Скалишки езера

Над изворите на река Бели Искър се издига връх Реджепица (Скалец), в чиито южни пазви са сгушени Скалишките (Реджепските) езера.

Вярва се, че техен стопанин е чудноват звяр – полу човек полу риба. Според легендата в леденостудените води можела да живее само планинската пъстърва, но звярът не я обичал.

Хората виждали, че около Скалишките езера често се навъртал опитен и смел ловец. Някои разказват, че той бил стар човек – дядо Георги, други пък го запомнили млад, наперен и красив момък, който обичал да броди из планината и често си почивал край езерата.

Този ловец се опитвал на няколко пъти да ги зариби за да помогне на близкото население в изхранването му.

При едно от бивакуванията си край езерата, ловецът запалил огън, хапнал каквото имал в торбата и си легнал под един бор. По някое време при него седнал стопанинът на Скалишките езера и строго му казал:

– Събуди се, скитнико, и още преди да е изгряло слънцето, извади рибите, които донесе и пусна в езерото без мое разрешение.
– Как ли пък не – отговорил ловецът и посегнал към пушката си.
– Още в зори застани край езерото! – натъртил езерният стопанин. – Рибите ще бъдат изхвърлени на брега. Ти ги събери, докато са още живи, и ги отнеси там, откъдето си ги взел. Ако не го направиш и някоя от рибките умре, ще отговаряш с живота си.

Младият ловец се уплашил от строгостта на звяра и преди изгрев застанал край езерото, от което изскочили рибките.

Събрал ги в менчето си, напълнил го със студена вода и ги отнесъл в езерото от което ги бил наловил. Затова и до ден днешен студените Скалишки езера са безрибни.