Легенда за Русен (Русин) камък



Легенда за Русен (Русин) камък

Мегалитното светилище Русен камък се намира в едноименната местност в най-високата и скалиста част на крепостта Русокастро, на 2.5 километра северозападно от село Русокастро в бургаската община Камено.

Преди около 4000 години в подножието на Големия камък траките са създали селище с важно значение за икономическите и културни контакти на Одринското тракийско царство и черноморските антични градове – Аполония и Месамбрия.

Преданието гласи, че змей се влюбил в мома Руса. Рано сутрин, когато Руса ходела за вода на кладенеца, той се превръщал в млад мъж и я причаквал там. Напивал менците й и я придумвал да се омъжи за него. Но тя имала друго либе и все отказвала. На Гергьовден горе, на манастира в старата крепост се виело хоро. В общата веселба и мома Руса играела до своя любим. Изведнъж притъмняло и загърмяло. От Големия камък се спуснал змеят, грабнал Руса и я отнесъл в пещерата. Дълго обикаляли нейните близки и се молили на змея да я пусне, а плачът на Руса се чувал и вечер, когато закъснели пътници минавали по пътя чак до реката. Тогава бащата на Руса се обърнал за помощ към свети Георги, който в страшна битка пробол змея и спасил момата.

Случилото се с мома Руса хората свързват и с изграждането на църквата, наречена от благодарност на светеца. Той се приемал от местните хора, като защитник от змея, пробол горянина и освободил не само Руса, но и селата наоколо от честите опустошения, суши и пожари. Затова всяка година на Гергьовден на Русиния камък се събират хората от всички околни села и това бил най-големият и почитан събор до 50-те години на 20-ти век в Бургаската околност. Имало обичай хората да пренощуват на поляните край силни огньове срещу празника, а на другия ден се пречиствали с водата от аязмото в Русината дупка, която смятали за лековита.

Според поверието аязмото се пълнело от сълзите в очите на Руса. Това са две кръгли кухини в дъното на пещерата. И до днес възрастните хора смятат тази вода за лековита за очебол по малките деца и против урочасване на родилките. Пред входа на пещерата на втория ден след Гергьовден поклонниците окачвали части от дрехи за здраве и плодородие.