Легенда за Ропалишки езера

Южно от връх Мусала се издига острият, скалист и красив връх Манчо.

Под южните му склонове са езерата на река Ропалница. Някога те били големи и дълбоки и пастирите къпели в тях стадата си.

Ропалишките езера имали свой стопанин, който напомнял на митологичния древногръцки морски бог Тритон. Преди да вкарат стадото си в езерото, за да го изкъпят, овчарите трябвало да поднесат дар на стопанина му – хляб, сол и сребърна пара̀. В противен случай той не позволявал езерото да бъде използвано за къпане на овцете.

Всички спазвали този обичай и нямало никакви проблеми. Но веднъж, край Ропалница дошъл млад и смел овчар – Манчо. Той не вярвал в стари предания и суеверия и не искал да спазва овчарските обичаи.

Денят за стригане на овцете дошъл. По-старите и опитни овчари посъветвали Манчо да поднесе дар на езерния стопанин – хляб, сол и сребърна пара̀. Ала Манчо не искал и да чуе – без да се поколебае подкарал смело стадото си към езерото. Пръв влязъл овен с навити рога и златен звънец който примамил останалите овце.

Манчо се зарадвал, че е успял да се подиграе със суеверието на старите овчари – да изкъпе стадото си без никакъв дар. Но в един момент младият овчар забелязал, че овцете му си стоят в езерото и нито една не излиза.

Като видял това, той започнал да вика стадото си, да го моли, да свири с кавала и да го примамва, но без сусопех. Слисал се овчарят от видяното и влязъл във водата, замахнал с тоягата си да подкара овцете.

Но колкото нагазвал в езерото, толкова потъвал заедно със стадото си. И докато останалите разбрали какво се случва – всички в езерото изчезнали, сякаш никога не е имало млад и смел овчар Манчо с хубаво охранено стадо.

После, за да се помни тази случка и Манчо, който се надсмял над съветите на по-старите и опитни овчари, нарекли красивия връх Манчо, а в полите му се намират Ропалишките езера.