Легенда за Родопския химн



Легенда за Родопския химн

Корените на легендата за произхода на „Бела съм, бела, юначе” откриваме в тъмните времена, когато еничари и башибозук върлували из родопските земи, отмъквали момите и опожарявали селата.

Преданието разказва за едно от многото родопски села, в които на пролет мъжете тръгвали да пасат стадата си чак край Беломорието.

В гората наблизо разбойниците чакали селото да опустее от мъжете, за да го разграбят и да отвлекат младите жени.

По-мъдрите и възрастни жени разбрали за опасността и скрили момите в една пещера на връх Карлък, като наширили лицата им с въглен и ги покрили с мечи кожи. Така те спасили младите.

Когато момците се завърнали от Беломорието разбрали, че любимите са спасени от разбойниците, но видели едни грозни и почернели жени. Една от девойките разпознала своя любим, изтрила въглена от лицето си и запяла:

Бела съм, бела, юначе,
цела съм светан йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, /2/
ам беше в могла потънал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче. /2/
и едно бело момиче.

Тази емблематична фолклорна песен е любима на родопчани и се припознава като химн на Орфеевата долина.

А връх Орфей известен в годините като Карлъка е вторият по височина връх в Родопите след Голям Перелик, само 3 метра по-нисък той не отстъпва по величие и красота от първенеца.

Българска национална кухня