Легенда за Радина чешма

Легенда за Радина чешма

Районът в който днес се намира квартал „Радина чешма“ в Перник, някога е бил блатист.

Водата не се разливала и от никъде не изтичала, затова и хората не се заселвали там. Никой не се наемал да улови водите и да ги вгради в чешма, за да отводни полето.

Преданието разказва, че постепенно водата се изгубила и само на едно единствено място имало извор. Тогава дошли и първите заселници. Те веднага решили да си съградят чешма. Събрали най-добрите майстори и строежът започнал.

Ала какво се случвало – изграденото през деня, през нощта водата изригвала и го разрушавала. Дните минавали и хората не можели да си съградят чешма. Тогава някой предложил да вградят човек за да се задържи строежа.

Майсторът започнал да избира кой да е горкият човек. Но местните жители били малцина и той не се решавал да вземе жертва за градежа от тях. Там живеела и една много красива и работна мома Рада – по цял ден се грижела за дома и помагала на хората.

Веднъж, както стояла в двора и хранела пилетата си, дошъл майсторът и подхванал разговор. И както си говорели, така измерил сянката ѝ, без девойката да забележи.

На другия ден градежът на чешмата започнал с нова сила. За чудо на всички, той оставал здрав през нощите. За няколко седмици чешмата била завършена и от двата ѝ чучура потекла вода. Хората се зарадвали, заприиждали нови заселници и образували цяла махала.

Докато всички се радвали, че имат вода, Рада мома залиняла, разболяла се и не след дълго напуснала този свят. Така бил заръчал майсторът – тя да умре няколко месеца след като вградили сянката ѝ в чешмата и потече вода.

Местни разказват, че когато човек мине в светла нощ покрай чешмата, отдалеч виждал да седи девойка и да преде на хурка, а покрай нея кълват пилета. А когато е тъмно и няма луна, се чува само пилешко цвърчене, а момата не се вижда, защото в тъмното не може да се преде.

Българска национална кухня