Легенда за Пирин планина и Попово езеро

Пирин, Попово езеро легенда

Welcome.bg Advertisment
 

Някога, много отдавна, чак в далечно езическо време, хората вярвали в бог Перун, който живеел на най-красивата планина. С приемането на Християнската религия, бог Перун се оттеглил на най-високото място в планината, която била наречена на негово име – Перин.

Там езическият бог останал да живее заедно със сестра си Перуника – ненадмината хубавица, на която дори Слънцето се любувало. Колкото била хубава тя, три пъти била по-работна, като винаги си намирала какво да прави. През цялата зима тъкала платна, а от ранна пролет слизала към голямото пиринско езеро да ги избелва и простира да съхнат на близкия връх. Оттогава е останало името на върха – „Момин двор“.

Дали от болест, дали от много работа за жалост Перуника си отишла от този свят много млада. На гроба ѝ израснало красиво синьо цвете. То било кръстено в чест на красивата девойка – Перуника. Цветето цъфти само през месец май – времето през което девойката избелвала платната си и така всички могат да я видят и да се насладят на хубостта ѝ.

Един ден, Християнски свещеник се качил на планината за да занесе дарове на бог Перун. Тогава той за пръв път видял езерото, в което Перуника избелвала изтъканите през зимата платна. Попът седнал край езерото, за да си почине от дългия път и да се полюбува на красивата гледка.

В същото време Перун стоял на близка височина и без да иска съборил един камък, който се търкулнал надолу и ударил седящия свещеник, който цамбурнал в езерото. От този ден езерото било наречено „Попово езеро„. През времето на турското робство, поробителите нарекли езерото на турски „Папазгьол“.

Сред местното население се е запазило вярването, че в това езеро живее воден овен, който не позволява на никакви други животни да го доближат и да се заселят в него – нито риби, нито жаби, нито змии нито каквото и да било друго.

Много хора са се опитвали да завъдят в „Попово езеро“ риба, но скоро след това я намирали мъртва край него.

Българска национална кухня