Легенда за Китен и Атлиман

Легенда за Китен и Атлиман

Легенда от времето на турското робство ни разказва за жена с една гърда (на гръцки. “муновиза”).

Под влиянието на гръцката дума в българския език било възприето да се казва „урдовиза“ – уродливо, нередовно. Но тази жена била хубавица за чудо и приказ.

Турски офицер, близък на султана, поискал тази красива българка за своя жена. Тя обаче не искала и да чуе, но той се сприятелил с местни български първенци и ги молил да я убедят да се омъжи за него.

Обещавал да ѝ даде право да си запази вярата, а той да ѝ подари каквото тя си хареса. Омръзнало на хубавицата постоянно да я убеждават и да ѝ повтарят, че от нея зависи българите да живеят спокойно и добре, и накрая казала на турчина:

– Искам да избереш най-хубавия и бърз от султанските коне, да го яхнеш и да тръгнеш от тук (от нейното село край морето), да заобиколиш колкото можеш по-далеч и пак да дойдеш тук. Колкото място обходиш за един ден, ще го харижеш без никакви данъци за хората, които живеят там.

Това добро искала да направи хубавицата на българите. Мислела си: така и така ще се потурча, поне да направя едно добро на народа си. Турският офицер яхнал най-бързия кон и направил един кръг, ала не могъл да стигне до мястото, откъдето тръгнал.

Конят му паднал и умрял от умора. На това място се намирало пристанище – лиман, където разтоварвали въглища и ги товарели за Гърция и вътрешността на Турция.

Този лиман кръстили Атлиман, в името на коня, който умрял там, а селото, откъдето била жената, нарекли Урдовиза. Цялото това място било управлявано от хубавицата и данък не се плащал. Тогава там се заселили много селяни от околността, за да се спасят от тежките данъци.

Къмпинги в региона