Легенда за Караджов камък



Легенда за Караджов камък

Народната легенда свързана с Караджов камък разказва за Караджа войвода от станимашкото (асеновградското) село Яврово, който храбро защитавал населението на околните села от набезите на турците и редовния башибозук.

Легендата за славния хайдутин има няколко варианта, като единият гласи, че войводата много се разгневил на шайка башибозуци, които отвлекли красивата девойка Драгана. Замъкнали я на върха отсреща и се гаврили с нея до смърт. Оттогава лобното място на момичето носи името връх Драганица. Зачакал Караджа войвода време за мъст и след няколко дни чул, че башибозука гуляе в близкото село. Събрал четата, нападнал и избил 25 османлии. Оставил само един жив и го проводил при валията на Пловдив да му съобщи, че българите от Станимашко вече няма да търпят зверствата на башибозука. Това обаче разгневило валията и той пратил редовен аскер. Обградили турците скалата и след неравен бой избили четата, паднал мъртъв и Караджа войвода. Оттогава камъкът носи името му.

Съществува и друга легенда, която разказва, че преди да умре, войводата заровил някъде под камъка голямо съкровище. Местните хора избягват да обсъждат Караджов камък, защото според тях мястото носи нечиста енергия, а заровеното съкровище на убития войвода носи лоша поличба, ето защо възрастните хора редовно съветват туристите, ако случайно се натъкнат на имането да захвърлят златото и да бягат, за да не ги сполети зло или проклятие, наречено за друг

Караджов камък“ се намира в непосредствена близост до село Мостово в Западните Родопи. В отвесните стени на скалното плато се е образувал естествен тесен улей, в който е заклещен огромен камък  – т. нар. Караджов камък. Територията на едноименното скално плато е обявена за защитена местност.