Легенда за камъните Сватове

В старо време хората се женели без да се познават. В много случаи невестата и младоженецът дори се виждали за първи път в деня на сватбата.

Легендата разказва за сватове от село Колибите, които отишли да вземат мома от село Стоб. Те изпълнили всички обичаи, направили всичко както му е реда, взели невестата и тръгнали по обратния път към дома. По това време невестите ходели забулени, за да не може никой да види лицето им до деня на сватбата. На младоженеца се падала честта първи да отбули булката и да види лицето ѝ.

Както вървели по пътя си сватовете пеели сватбарска песен:

Я подувни, ветре ладовина,
Я подигни превез¹ на невестата,
Да видиме защо дни губиме,
Дни губиме и конье мориме.

Песента им се леела гладко като река, духнал планински вятър и леко повдигнал булото на невестата. И сватовете от любопитство не се стърпели и видели светналото от хубост лице на момичето – бяло и румено с черни очи, веждите ѝ черни и издължени а косата руса, сплетена в дванадесет дебели плитки.

Такава хубост те не били нито виждали нито знаели. Кумът, като видял, че булката е толкова приказно красива, не се стърпял и от коня си се надвесил да я целуне.

Сватовете като видели какъв срам ще стори кумът и от ужас се вкаменили и така и до днес стоят на мястото. Оттогава е останало и името на камъните – Сватове.

¹Прѐвез – гъсто червено було, с което забулвали някога невестите.