Легенда за връх Налбант (Ковач)
Мрачен и величествен, гледащ от високо зейналата пропаст в която са се сгушили Якорудските езера се извисява връх Налбант (дн. Ковач).
Произхода на името му е отдавна изгубено и забулено в стари легенди. Народната памет помни, че е свързано с последните боеве на забравен цар, който се оттеглил в планинските клисури на Бели Искър, за да се скрие и защити от нападателите си.
Дълги и изтощителни войни водел дотогава царят, изгубил почти цялата си войска. Останали му неколцина от най-верните войни с които се оттеглил в клисурата. Най-близък от тях му бил царският ковач налбант1, той се грижел не само за царския добитък, но пазел и царското богатство.
Царят много обичал своят довереник, споделял му всичко и за това му поверил всичките си скъпоценности, дори и царските си знаци.
Планината била благосклонна към добитъка – имало паша в изобилие, но трудно се намирала храна за хората. Зимата била близо, а събраната храна от по-рано привършвала. Омаломощена от студ и глад, скромната царска войска била нападната едновременно от няколко страни и била разгромена.
За да спаси от вражески ръце царските знаци и скъпоценности, налбантът ги скрил измежду канарите на високия връх, от който царят наблюдавал неравната битка. Когато битката приключила двамата успели да се спасят, но никой нито ги видял нито чул повече.
Така и никой не запомнил името на злочестият цар. Но върхът, висок и страшен бил кръстен Налбант, а по-късно преименуван на Ковач.
1Налбант – човек, който подковава добитъка – коне и говеда.