Легенда за Бельово

В полите на красивата Пирин планина имало някога хубаво малко селце.

Преди векове в него живял смел момък Гончо. На външен вид бил добър и кротък, сърцето му било смело, държал високо българското име и пазел скъпа народната чест. В това село дошъл на служба богат турчин, който обирал населението, взимал хубавите момичета да му слугуват, много от тях потурчвал, а други връщал на родителите им озлочестени.

Гончо имал в селото си любима, една от най-красивите моми. Но когато дошло вече време да се оженят, турчинът я видял, харесал я и изпратил да му я доведат. В същото време Гончо бил на гости при годеницата си. Тогава дошли да я вземат господарските хора и я отведат в конака.

Гончо в същия миг решил да направи нещо за да спаси не само своята изгора, но и селото от проклетия и ненаситен турски чорбаджия. Той казал на слугите да си ходят, а по-късно, когато момата се върне от работа, ще я доведат братята ѝ. Турците си отишли.

Тогава Гончо влязъл при любимата девойка казал ѝ за плана си, а тя го облякла в своите най-хубави дрехи, които била направила за сватбата им.

Гончо се облякъл в хубавата премяна, забулил лицето си и с двамата братя на годеницата си отишли в конака. Турчинът нямал време да се вглежда в гостите, а плеснал с ръце да заведат девойката в стаята му.

Влязъл турчинът и се спуснал да я прегърне, но Гончо извадил скрития в пазвата си нож и го забил в сърцето на насилника. След това излязъл, запалил конака, който бързо се стопил в буйния огън.

Хората, като видели, че гори чорбаджийската къща, не питали какво е станало и кой го сторил – потърсили спасение в сърцето на Пирин, като едва пъплели, водени от Гончо.

От този ден го нарекли Гончо Белята, а бежанците си създали ново селце. В него прииждали и други пострадали от турците хора. Нарекли го Бельово – всички от някаква беля се спасявали в него.